На следващата сутрин, още преди да е станало единайсет часа, госпожа Гринаул бе поканена в Залата за събрания19.
— Едва ли има нужда да казвам, че, в сегашното си състояние, аз изобщо не се интересувам от подобни неща. Разбира се, че предпочитам да бъда сама. Но съм напълно наясно, скъпа Кейт, че ти го дължа.
Кейт, с по-малко съобразителност, отколкото може да се очаква от умно момиче като нея, започна да уверява леля си, че няма нужда от компания и е била напълно наясно, когато се е съгласила да я придружи тук в ранните дни на нейното вдовство, че ще живеят уединено. Но госпожа Гринаул побърза да я скастри, като го направи без никакъв срам или раздразнение.
— Скъпа моя — рече тя, — по този въпрос трябва да ме оставиш да направя онова, което намеря за добре. Не съм толкова себична, че да позволя на скръбта си да попречи на твоите забавления.
— Но, лельо, аз не се интересувам от подобни забавления.
— Това са глупости, скъпа моя. Би трябвало да се интересуваш от тях. Как иначе ще улегнеш, ако не се интересуваш от забавления?
— Скъпа лельо, аз съм улегнала.
— Улегнала! — възкликна изумено госпожа Гринаул, сякаш бе имало сватба, за която не й бяха казали. — Но това са небивалици. Разбира се, че не си улегнала и как ще стане това, ако ти позволя да се затвориш в себе си в място като Ярмът, където момиче като теб има шанс?
Кейт напразно се опита да я спре. Госпожа Гринаул не беше лесна за спиране, особено когато на нейна страна беше увереността, че е пълна господарка на мястото и ситуацията.
— Не, скъпа моя. Много добре знам колко съм ти задължена и ще изпълня своя дълг. Както вече казах, подобни обществени прояви не могат да очароват човек като мен. Желанието ми за социално общуване лежи погребано в ковчега на скъпия ми съпруг. Сърцето ми е покрусено и трябва да остане такова. Но не възнамерявам да жертвам и теб на олтара на своята скръб. Ще се принудя да отида на събитието заради теб, Кейт.
— Но, скъпа лельо, светът ще сметне това за много странно.
— Не ме е грижа за света! Какво може да ми направи? Вече не завися от света, благодарение на прескъпия си съпруг. Мога сама да се грижа за себе си и светът не може да ме нарани. Не, Кейт. Когато сметна, че нещо е редно, аз го правя. Ще превърна Ярмът в приятно място за теб, ако мога, а светът може да възразява колкото си иска.
Госпожа Гринаул вероятно бе права да цени независимостта си толкова високо. Може би гражданите на Ярмът си разменяха намеци за прекалено ранното й завръщане във висшето общество, като си напомняха един на друг, че бе погребала съпруга си едва преди четири месеца. Госпожа Джоунс и Жанет най-вероятно се шегуваха за нейна сметка в кухнята. Но това по никакъв начин не уязви госпожа Гринаул. Каквото бе казано, не бе казано в нейно присъствие. Сметките на госпожа Джоунс бяха плащани с впечатляваща редовност и в резултат на това всички в къщата се отнасяха към дамата с уважението, което скъпите й вещи несъмнено заслужаваха. Светът е задължен да порицае жена, която наскоро е претърпяла тежка загуба и е овдовяла, но въпреки това се опитва да се наслади на свободата си, само тогава, когато няма пари.
19
Зала за събрания — Специално помещение, където в по-малките градове на Ирландия и Великобритания през XVIII и XIX в. са се провеждали светски събрания, в които са участвали хора от висшата класа от двата пола. — Б.пр.