— Скъпа моя, там, където отивам, няма да имам нужда от робини. А що се отнася до начина, по който изглеждаш, според мен той няма да има значение, когато отидеш на това място.
— Но кое е това място, Джордж?
— Там, където отиват хората, когато ги застрелят в главата… или когато самите те се застрелят в главата, ако това има някакво значение.
— Джордж!
Тя се приближи и го сграбчи за нагръдника на сакото. Засега той й позволи да го направи.
— Джордж, плашиш ме! Не го прави. Кажи ми, че няма да го направиш.
— Но току-що ти казах, че ще го направя.
— Не се ли страхуваш от Божия гняв? Двамата с теб сме грешници.
— Така е, скъпа моя. Не знам много за твоите грехове, но аз бях като един същински Топси92… всъщност бих казал, че съм втори Топси. Но какъв е смисълът да хленчиш, когато всичко е приключило?
— Не е приключило, не е приключило… поне за теб.
— Иска ми се да можех да започна всичко отначало. Но това са глупости, Джейн. Трябва да си ходиш.
— Първо искам да ми обещаеш, че няма да го направиш… че няма да се самоубиеш.
— Съмнявам се, че ще го направя тази вечер… може би няма да го направя и утре. Най-вероятно ще си дам една седмица, така че няма причина да оставаш тук. Просто исках да те накарам да разбереш, че не си единственият човек, чийто живот е бил съсипан.
— Няма да се жениш, така ли?
— Не, няма да се женя. Това е сигурно.
— И искаш да си ходя?
— Да, така ще бъде най-добре.
Тя стана и излезе от стаята, а той я остави да си тръгне, без да й даде нито един шилинг! Скръбният тон, с който й бе описал собственото си падение, бе свършил работа. Бе я принудил да си тръгне безропотно. Джейн го познаваше достатъчно добре и знаеше, че едва ли щеше да отнеме живота си, но въпреки това заплахите му я бяха трогнали и я бяха накарали да му се подчини и да си тръгне, без да му създава повече грижи.
Седемдесет и втора глава
В която Джордж Вавасор отива на гости
Наближаваше седем вечерта (гореща юлска вечер), когато жената напусна квартирата на Джордж Вавасор и го остави сам. Той реши, че трябва незабавно да предприеме нещо. Първо трябваше да вечеря, освен ако не възнамеряваше да изпълни заплахата си и да се застреля още сега. Всъщност нямаше подобно намерение, въпреки че стоя няколко минути с револвера в ръка. Но си мислеше за това как застрелва някой друг. Накрая реши, че ако изобщо го направеше, нямаше да го направи тази вечер, така че заключи оръжието във високото бюро. След това грабна някакви книжа от масата. Това бяха разписанията на пътнически параходи на различни компании, превозващи емигранти до Ню Йорк, Нова Зеландия и Австралия.
— Тази компания е добра — рече той, четейки една от рекламите. — Корабите им обикновено потъват и това би решило всичките ми проблеми.
След това той обу ботушите си, облече палтото си и отиде да вечеря в своя клуб.
Лондон все още бе сравнително пълен. Дори Уест Енд още не бе напълно обезлюдял, въпреки че парламентарната сесия бе приключила два месеца по-рано от обикновено заради изборите. Много от депутатите, заминали в провинцията, се бяха върнали в града и трапезарията на клуба бе претъпкана. Мъже се приближаваха до него и му поднасяха своите съболезнования, като го уверяваха, че не е изпуснал много, че сегашните представители на Челси няма да останат дълго в парламента и че до година-две ще има нови избори. Той отговаряше с приповдигнат тон на всички тези утешителни речи и повечето присъстващи обявиха, че понася разочарованието си много добре. Калдър Джоунс се приближи и го заговори за лов. Вавасор изрази намерението си да дойде в Робъри този ноември.
— Защо не се присъедините към нашия клуб? — попита Калдър Джоунс.
В отговор на това Вавасор заяви, че най-вероятно ще го направи. Той остана в пушалнята до единайсет часа, след което се отправи към вкъщи, където прекара половината нощ, унищожавайки книжа. Унищожи всеки писмен документ, който намери. Изпразни всички чекмеджета на писалището и изгори съдържанието в камината. Отначало преглеждаше документите, преди да ги хвърли в пламъците, но скоро му дотегна да го прави и започна да ги унищожава, без дори да ги поглежда. После избра най-добрите си дрехи и напълни два големи куфара с тях, като грижливо сгъваше саката и внимателно оглеждаше ботушите, за да прецени кои чифтове от многото, които притежаваше, бе най-разумно да вземе със себе си. Когато свърши това, той извади една торба със златни монети от бюрото и ги изля на масата. Преброи ги и ги подреди в групи от по двайсет и пет, след което внимателно ги уви в хартия на ролки. После ги раздели между двата куфара, тоалетната чанта, която напълни с тоалетни принадлежности, и преносимото писалище, което напълни с хартия, химикалки и други подобни. Но не сложи нито един писмен документ в него. Внимателно прегледа бельото си и отхвърли всичко, маркирано с нещо повече от инициалите му. Накрая взе тесте с визитки и ги прибра в един визитник. На визитките бе изписано името Грегъри Ванс. Когато свърши всичко това, той застана с гръб към камината и огледа стаята, размишлявайки върху постигнатото. „Все пак знам, че най-вероятно няма да тръгна — каза си той. — И дори да го направя, никой не може да ми попречи, а собственото ми име ще бъде напълно достатъчно. Едва ли мъж с лице като моето може да остане незабелязан.“ Въпреки това той оцени приготовленията, които бе направил, и след малко си легна доволен.
92
Топси — персонаж от романа „Чичо Томовата колиба“ на Хариет Бичер Стоу, станал нарицателно за човек, който се развива/издига без контрол или цел. — Б.пр.