Реши веднага да пише на баща си и на лейди Маклауд и да им признае всичко. Чувстваше, че им го дължеше. Трябваше да научат от нея, че са били прави, а тя е грешала. Досега не им бе споменавала факта, че господин Грей бе дошъл в Швейцария. А какво трябваше да прави по отношение на лейди Мидлотиан? Що се отнасяше до лейди Мидлотиан, тя нямаше да прави нищо. Лейди Мидлотиан щеше да ликува, разбира се. Щеше да скача отгоре й от радост, както веднъж се бе изразила лейди Гленкора. Щеше да започне да се отнася снизходително към нея или дори по-лошо: щеше да започне да изтъква факта, че й е простила. Но Алис нямаше да има нищо общо с лейди Мидлотиан, освен ако господин Грей не й наредеше, разбира се. Тя отново се изсмя вътрешно, стана и се отправи надолу по хълма към хотела.
— Най-накрая сломена! — възкликна лейди Гленкора, когато Алис влезе в стаята.
— Да, сломена съм, щом така ти харесва — отвърна Алис.
— Не става въпрос за това дали ми харесва — рече лейди Гленкора. — Важното е, че се чувстваш по този начин. Нима мислиш, че не те познавам достатъчно добре, за да знам, че в момента считаш себе си за злочест военнопленник, заловен на бойното поле и хвърлен в тъмницата, без надежда за откуп? Някой най-накрая ще те направи щастлива и знам, че това те кара да се чувстваш нещастна. Разбирам всичко, мила моя, и ти съчувствам.
— Бях сигурна, че ще се държиш с мен по този начин.
— Как искаш да се държа с теб? Ако те бях прегърнала и ти бях казала, че той е прекрасен и много се радвам за теб… ако го бях похвалила и те бях поздравила за успеха ти, както следва да се прави в подобни ситуации, ти веднага щеше да се навъсиш и да ми отвърнеш, че би предпочела да те бе оставил на мира. Не е ли така, Алис?
— Нямаше да кажа това… не сега.
— Искрено вярвам, че щеше да го кажеш… или нещо в този дух. Но въпреки това ти пожелавам всичко най-хубаво, каквото и да ми отвърнеш. Вече си в ръцете му и не вярвам, че дори ти можеш да се измъкнеш.
— Не. Повече няма да опитвам.
— Ако го направиш, ще се съглася с лейди Мидлотиан, че трябва да те затворят в лудница. Но нямаш представа колко много се радвам за теб. Наистина. До последно се страхувах, че ще му откажеш, защото си толкова горда и коравосърдечна. Нямам предвид, че си коравосърдечна към мен, мила моя. Към мен никога не си била такава. Но си коравосърдечна към себе си и смея да твърдя, беше такава и към него. Колко много му дължиш!
— Струва ми се, че винаги ще се чувствам като разкаял се грешник загърнат в бял чаршаф96 пред него.
— Смея да твърдя, че по-скоро би предпочел да сядаш на коляното му. Някои каещи се го правят, както знаеш. И колко щастлива ще бъдеш! Той никога няма да ти говори за захарните мита! И в Недъркоутс няма да има хора като господин Бот.
Двете прекараха цялата сутрин заедно, докато господин Палисър уреждаше ресорите и възглавниците, и Алис постепенно осъзна, че започва да се наслаждава на щастието си. Лейди Гленкора веднага се присъедини към нея и двете най-накрая изпитаха радостната възбуда, която обикновено придружава подобни поводи.
— Знаеш ли какво, Алис? Искам да се ожените в Мачинг. През август или може би през септември. Това е единственият начин да присъствам на сватбата и ако има слънце, ще можем да закусим сред руините.