— Няма да започна да мисля за женитба, докато не стане време да си купя сватбена рокля.
— Това са небивалици. Пълни небивалици. Как ще си купиш сватбена рокля, ако никога не си мислила за това да си намериш съпруг? Не видях ли господин Чийзакър да те кани на танц снощи?
— Да, покани ме, докато самата ти разговаряше с капитан Белфийлд.
— Капитан Белфийлд не може да нарани мен, скъпа моя. И защо не танцува с господин Чийзакър?
— Той е дебел фермер от Норфък, който мисли само за ползите от оборното хранене.
— Скъпа моя, всеки акър от тази ферма е негов. Всеки акър20! И миналата есен е купил втора ферма на стойност тринайсет хиляди лири. Фермерите са за предпочитане пред земевладелците, поне онези от тях, които са джентълмени. И от всички мъже, фермерите са най-лесни за обуздаване.
— Това несъмнено е препоръка.
— Разбира се, че е — сърдечна препоръка.
Госпожа Гринаул нямаше време за шеги, когато мислеше за сериозни неща.
— Утре ще ни заведе на пикника и се надявам, че ще му позволиш да седне до теб. Това ще бъде почетното място, защото той ще бъде виночерпецът. Познава онзи Белфийлд и той също ще бъде там, но ако позволиш името ти да бъде оплетено с неговото, всичко за теб ще свърши, поне що се отнася до Ярмът.
— Изобщо не искам да бъда оплетена с капитан Белфийлд, както се изрази — отвърна Кейт, след което се вглъби в романа си, докато госпожа Гринаул се зае с подготовката на пикника. Всъщност лелята изобщо не разбираше своята племенница. Каквито и да бяха недостатъците на Кейт Вавасор, неподобаващият за една девойка стремеж да си улови съпруг не беше един от тях.
Осма глава
Господин Чийзакър
Ярмът не бе подходящо място за пикници. Пикникът трябва да се провежда сред зеленина. Растителността е абсолютно задължителна. Трябва да има дървета, пресечени местности, тесни пътеки, храсталаци и скрити поляни. Хубаво е да има и скали, стари дънери, мъх и трънаци. И със сигурност трябва да има хълмове и долини, дори в умален мащаб, както и течаща вода. Не бива да има простор. Джоунс не би трябвало да може да следи движенията на Грийн и Огуста, не би трябвало да може да държи сестра си Джейн под око. Но мястото, избрано от господин Чийзакър за неговия пикник в Ярмът, не притежаваше нито едно от гореизброените достойнства. Беше на брега на морето. Виждаха се само две неща: пясък и вода. Наоколо нямаше дървета. Всъщност нямаше никаква зеленина, нито течаща вода. Имаше една дълга, суха и плоска пясъчна ивица и една преобърната лодка, под която бе предложено да седнат да обядват. В допълнение към това господин Чийзакър щедро бе осигурил пейки, дъски и няколко квадратни метра платнище. По тази причина събитието бе наречено „Пикникът на господин Чийзакър“.
Пикникът беше морски и следователно нещата, които бяха напълно необходими при другите пикници, не бяха нужни тук. Идеята бе дошла по време на един риболовен излет, когато бяха уловени няколко скумрии и доволните рибари бяха седнали да обядват в самите лодки, но бяха установили, че това не е особено приятно. Тогава Капитан Белфийлд бе озарен от прозрението, че могат да изядат храната си на брега и неговият приятел господин Чийзакър бе обещал да помогне за осъществяването на тази мечта. Една дама бе обявила, че пясъците на Ормесби ще бъдат изключително подходящи за вечерно танцуване на хладно.
— Можем да танцуваме на пясъка — бе рекла тя, — без никой да вижда местенето на краката ни.
Така се бяха развили нещата и пикникът бе организиран.
Това несъмнено бе пикникът на господин Чийзакър. Той бе осигурил лодките, виното, пурите, музиката и дърводелците, наети да превърнат старата лодка в салон за банкети. Но госпожа Гринаул бе обещала да се погрижи за храната и се наслаждаваше на точно толкова похвали и внимание, колкото и организаторът на събитието. Тя познаваше господин Чийзакър едва от десет дни, но за това време двамата се бяха сближили. Той бе набит и червендалест ерген на около четиресет и пет, който несъмнено обичаше да бъде в компанията на дами. Само две неща издаваха възрастта му: плешивата глава и няколкото сиви косъма в бакенбардите. Бе много привързан към фермата си, но в същото време се срамуваше от нея, когато се озовеше сред хора от висшето общество. Освен това имаше склонността да търси насладата, идваща от една пълна и често развързвана кесия. Обичаше да черпи приятелите си и след това да се хвали с този факт. Ставаше много горд, когато успееше да подари ловен кон на мъж, който го превъзхождаше по обществено положение.