— Това, че ви познава, е най-голямата благословия за него — каза госпожа Гринаул, говорейки за бъдещия си съпруг.
— Просто се опитвам да бъда отзивчив, това е всичко. Проклет да съм, госпожо Гринаул, но не виждам смисъл от това да живееш, ако не си отзивчив. И няма по-добър човек на тази земя от Белфийлд. Двамата се състезавахме за една и съща награда и той я спечели. Късметлия е, но не му завиждам.
— Това е много великодушно от ваша страна, господин Чийзакър! Но истината е, че наградата, която преследвахте, не си струваше.
— Позволете ми да имам различно мнение по този въпрос.
— Не си струваше за вас. Никой не знае това по-добре от мен и никой не е мислил повече по този въпрос. Много добре знам каква е моята мисия в живота. Господарката на дома ви, господин Чийзакър, не бива да бъде ничия вдовица.
— Тогава не би била вдовица.
— Имате нужда от девствено сърце. И то ще бъде ваше, ако решите да го приемете.
— О, проклятие!
— Ако се отнасяте по този начин към съветите ми, разбира се, не бихме могли да останем приятели. Преди малко бяхте достатъчно мил, за да кажете, че с удоволствие ще приемете мен и моя съпруг в дома си. След всичко, което се случи между нас, нима мислите, че бих могла да посетя дома ви, ако той няма господарка?
— Кълна се, че бихте могла.
— Не, господин Чийзакър, със сигурност не бих. Бих отказала, както за мое, така и за ваше добро. Но ако бяхте женен…
— Постоянно се опитвате да ме ожените, госпожо Гринаул.
— Така е. Това е единственият начин двамата да останем приятели и за нищо на света не бих загубила това преимущество за съпруга си… да не говорим за собствените ми чувства по този въпрос.
— Тогава защо не приехте моето предложение, госпожо Гринаул?
— Ако не знаете, няма смисъл да говоря повече по този въпрос, господин Чийзакър. Но ако можехте да оцените нежната любов в едно девствено сърце…
— Но вчера тя не поиска да ми каже дори една дума, госпожо Гринаул.
— Не ви е казала дори една дума? Това ли е всичко? Нима сте толкова невеж, че не виждате кога сърцето на едно момиче се къса под корсета й?
Този почти неприличен намек впечатли господин Чийзакър.
— А вие казахте ли й нещо вчера? И ако не сте, защо?
— О, госпожо Гринаул, стига.
— Права съм, нали? Но мисля, че е време да се връщаме при останалите.
Двамата бяха седнали на един насип в сянката на един плет.
— Ние ще пием чай, а вие ще пушите лула и ще пиете бренди с вода. Чарли ще ви го донесе. Да тръгваме ли, господин Чийзакър?
— Ако иска, да ми го донесе, разбира се.
— Помолете я и веднага ще го направи. Но не забравяйте какво ви казах за господарката на имението, господин Чийзакър. Говоря напълно сериозно. Помислете на каква възраст ще бъдете, когато децата ви пораснат, ако не се ожените скоро.
Върнаха се в полето, където бяха вечеряли, и завариха Чарли седнала под дърветата. Роклята й изглеждаше прекрасно.
— Какво, нима си all-a-mort98? — попита госпожа Гринаул.
Чарли не я разбра напълно и отвърна, че предпочита да бъде сама. — Казах му, че ще напълниш лулата му — намекна госпожа Гринаул. — Той не обича дами да пълнят лулата му — възрази Чарли.
— Защо не опиташ? — рече вдовицата. — През това време аз ще се прибера вътре, за да се погрижа за чая.
Стръвта трябваше да бъде заложена съвсем близо до очите на Чийзакър или той никога нямаше да я клъвне. Тя бе заложена толкова близо, че той несъмнено бе видял и кукичката. Но има риби, които са толкова глупави, че ще налапат стръвта, знаейки, че в нея има кукичка. Чийзакър разбираше всичко. Не бе особено възприемчив, но дори той съзнаваше, че госпожа Гринаул се опитва да го улови за съпруг на Чарли Феърстерс и също така знаеше, че винаги я бе ненавиждал и че нищо на света не би могло да го накара да се ожени за момиче като нея. Но тя бе там и той не знаеше как да избяга. Изглеждаше доста добре в току-що изгладената муселинова рокля и той почувства, че би искал да я целуне. Една целувка нямаше да означава, че трябва да се ожени за нея. Шампанското, което бе създало желанието, му вдъхна смелостта да го осъществи. Той бързо се огледа, за да се увери, че не ги наблюдават, след което целуна Чарли Феърстерс под дърветата.