Маркизата и нейната царствена дъщеря пристигнаха два дни преди церемонията. Тази лейди Джейн бе много по-величествена от другата лейди Джейн. Имаше много дълга светлоруса коса и много светли сини очи, които обикновено бяха насочени надолу. Тя не говореше много, всъщност не каза почти нищо. Освен това не правеше нищо. Въпреки това бе много величествена и всички знаеха, че бе сгодена за херцога на Дъмфрисшир, който, въпреки че бе два пъти по-възрастен от нея, все още нямаше наследник. Сватбата им щеше да се състои веднага, след като херцогът приключеше траура за първата си жена. Кейт сподели с братовчедка си, че не вижда как би могла да се чувства удобно в компанията на знатна персона от ранга на лейди Джейн. Самата Алис призна, че не бе достойна за такава високопоставена шаферка. Но истината бе, че както самата лейди Джейн, така и майка й бяха напълно безобидни. Маркизата не каза нищо на Кейт и почти нищо на Алис, а дъщеря й бе също толкова мълчалива.
В деня на пристигането на двете величествени дами в Мачинг, господин Палисър получи телеграма, изискваща незабавното му присъствие в Лондон. Той побърза да се извини на Алис и го направи толкова смирено, че тя се трогна. Истината бе, че Алис вече го считаше за близък приятел.
— Разбирам напълно — отвърна тя. — И знам, че работата, която ви чака в Лондон, ще ви достави удоволствие.
— Ами… да, наистина ще ми достави удоволствие. Признавам, че се зарадвах, когато получих тази телеграма. Но мисълта, че ще пропусна сватбата ви, ме натъжава. Моля ви, опитайте се да убедите баща си, че заминаването ми е било неизбежно. Ще се видя с него, когато се върна, разбира се. Ще се видя и с вас, но по-скоро, отколкото си мислите.
— Нима?
— О, да.
— Защо?
— Защото господин Грей трябва да бъде в Сълвърбридж за изборите. Но може би не е редно да ви издавам неговите тайни.
Той я заведе в трапезарията, за да й покаже подаръка си. Беше скъп и красив сервиз от севърски99 порцелан.
— Взех ви това, защото знам, че Грей обича порцелана.
— Аз също го обичам — отвърна тя с блеснал поглед. Той никога преди не я бе виждал толкова щастлива.
— Реших, че на вас ще ви хареса дори повече — рече той.
Алис го изгледа с очи, в които се бяха появили сълзи и отвърна, че наистина ще й хареса повече. Той й пожела всичко най-хубаво и тъкмо се наведе да я целуне, когато лейди Гленкора влезе.
— Извинявам се — рече тя. — Струва ми се, че подраних с една минута.
— Тя поиска да го изпратят тук и да го разопаковат — каза господин Палисър. — Въпреки че й казах, че това е глупаво.
— Разбира се, че поисках — отвърна лейди Гленкора. — Всичко трябва да бъде разопаковано и показано. После ще накараме някой да го опакова наново.
Голяма част от сватбените подаръци бяха подредени на масата около сервиза. Сред тях бяха и бижутата, които лейди Мидлотиан бе донесла.
— Диамантите на маркизата изобщо не са за изхвърляне — отбеляза лейди Гленкора.
— Не обичам диаманти — каза Алис.
Лейди Гленкора взе дрънкулките на графинята, поклати глава и сбърчи нос. Имаше нещо комично в изражението й.
— Не виждам никаква разлика — рече Алис.
— Аз пък виждам — отвърна лейди Гленкора. — Диамантите са диаманти, а гранатите са гранати. Не съм толкова романтична, че да не виждам разликата.
Вечерта преди сватбата Алис и лейди Гленкора излязоха на една последна разходка из развалините на приората. Вече бе септември, но вечерите все още бяха дълги, така че дамите можеха да излязат след вечеря. Съмнявам се, че на лейди Гленкора щеше да й бъде позволено да обикаля руините в осем и половина вечерта, ако съпругът й бе там, но той бе в Лондон и тя се възползва от неговото отсъствие.
— Помниш ли онази нощ, когато бяхме тук? — попита лейди Гленкора.
— Как бих могла да я забравя? Тази нощ не може да бъде забравена.
— И аз никога няма да я забравя. Но какви чудесни неща се случиха оттогава! Понякога сещаш ли се за Джефри?
— Да, разбира се, че се сещам за него. Много го харесвам. Надявам се, че някой ден ще се видим пак.
— И той също те хареса, мила моя. В един момент дори си помислих, че можеш наистина да го харесаш.
— Не го харесвам по този начин, разбира се.
— Направи много по-добър избор, особено, при положение че шансовете на Джефри да се издигне вече, не изглеждат толкова добри. Чудя се дали ще ме намрази, ако родя момченце?
99
Севър — община в югозападните покрайнини на Париж, известна с порцелановата си манифактура. — Б.пр.