Споменах, че отначало знатните роднини на Алис Вавасор не се интересуваха много от нея, но в същото време се бяха постарали да се погрижат за образованието й. Чувствам, че трябва да обясня това малко противоречиво. Най-знатният от тези знатни роднини почти не бе чувал за нея, но имаше една лейди Маклауд, която се интересуваше. Самата тя не бе от висшата класа, но се бе уловила за полите на онези, които бяха. Тя бе вдовица на бившия войник сър Арчибалд Маклауд, кавалер на Ордена на банята4, и освен това беше Маклауд по рождение. От дълги години, още преди Алис Вавасор да се роди, тя живееше в Челтнъм и всяка пролет предприемаше кратки пътувания до Лондон, но само тогава, когато можеше да си го позволи. За старата лейди Маклауд мога да кажа, че бе добра жена, въпреки че страдаше от двата най-големи порока за една добра жена: беше калвинистка и съботянка5, а що се отнасяше до светския живот, бе ревностен поддръжник на класовото разделение, поставило нейните знатни роднини на обществения връх. Би могла да боготвори един млад маркиз, дори той да живее по начин, който би посрамил и най-богохулния езичник, като в същото време можеше да обрече стотици мъже и жени от простолюдието на вечни мъки и терзания само заради това, че слушат мирянска музика в парка. Въпреки това бе добра жена. Даряваше голяма част от оскъдния си доход и не дължеше нищо на никого. Стремеше се да обича съседите си. Понасяше несгодите със спокойствие и мълчаливо търпение и живееше с вярата в един по-добър свят. Обичаше Алис Вавасор с цялото си сърце, въпреки че тя в крайна сметка бе само нейна братовчедка. Самата Алис се бе постарала да изгаси пламъците на тази любов. Тя бе прекарала детството си при лейди Маклауд, която я бе отгледала като майка, но на дванадесетгодишна възраст я бяха изпратили да учи в Екс ла Шапел6 след решение, взето от нейните роднини и въпреки възраженията на самата лейди Маклауд. На деветнадесет тя се бе върнала в Челтнъм, но бе прекарала по-малко от година там, преди да изрази нежеланието си да продължи да живее със своята братовчедка, обявявайки, че не може да се примири както с недостатъците, така и с достойнствата й. По тази причина бе постигнала съгласие с баща си да заживеят заедно в Лондон. Двамата деляха един покрив вече от пет години, което означава, че в момента Алис Вавасор беше на двадесет и четири.
Начинът им на живот бе необичаен и несъмнено незадоволителен, поне в някои аспекти. На двадесет и една Алис бе получила пълен контрол върху богатството си и когато бе убедила баща си, живеещ на квартира от петнайсет години, да си купят малка къща на улица „Кралица Ан“, тя му бе предложила да покрие част от разходите. Той я бе предупредил, че не притежава навиците на семеен мъж, но се бе задоволил само с това предупреждение. Не бе сметнал за необходимо да се откаже от споразумението, въпреки неспособността си да й обръща толкова внимание, колкото всеки овдовял баща е длъжен да обръща на единствената си дъщеря при тези обстоятелства. Къщата бе купена и двамата с Алис живееха заедно, но в същото време водеха напълно отделни животи. За известно време, не повече от месец-два, той се бе опитвал да вечеря вкъщи и да не излиза всяка вечер, но лишението се бе оказало непосилно за него и накрая се бе предал. Беше казал както на нея, така и на себе си, че тази голяма промяна в навиците, настъпила толкова късно в живота му, може да навреди на здравето му и не съм напълно сигурен, че грешеше. Във всеки случай господин Вавасор се бе отказал от опитите си и никога не вечеряше вкъщи. Освен това двамата с дъщеря му никога не излизаха заедно на вечеря. Общият им доход не им позволяваше да канят хора на вечеря и следователно не можеха да се движат в една и съща обществена среда. Ето защо може да се каже, че живееха отделно. Дори съвсем отделно. Виждаха се може би всеки ден, но само се виждаха. Дори не закусваха заедно и след три часа господин Вавасор рядко можеше да бъде открит в собствения си дом.
4
Орден на банята — Британски рицарски орден, учреден от Джордж I на 18 май 1725 г. Името идва от средновековна церемония по посвещаване в рицарство, включваща къпане като символ на пречистване. — Б.пр.
6
Екс ла Шапел — Френското название на немския град Аахен, който е във френско владение от 1798 до 1814 г. — Б.пр.