— Благодаря на всички присъстващи — започна той, — както и на моя приятел Белфийлд, който наистина е… но може би това няма значение сега. За мен бе огромно удоволствие да организирам това скромно събитие и бях решил да вдигна наздравица за госпожа Гринаул, но, хм, тази задача несъмнено бе изпълнена от човек, който разбира повече от наздравици. Но може би, при това положение, Белфийлд все пак можеше да ме изчака.
— Имайки предвид характера на задачата, нямах търпение да я изпълня.
— Аз не ви прекъсвах, капитан Белфийлд, и може би е редно и вие да не ме прекъсвате. Пихме за здравето на госпожа Гринаул и съм сигурен, че тя е много благодарна за това. Аз също съм благодарен за честта, която ми оказахте. Не беше лесно да организирам това скромно събитие и се надявам, че сте останали доволни. Мисля, че някой каза нещо за щедрост. Уверявам ви, че това дори не ми е минавало през ума. Все някой трябва да плати сметката и аз винаги го правя с удоволствие, когато е мой ред. Предполагам, че Белфийлд ще организира следващия пикник и ако насрочи дата до края на месеца, с удоволствие ще потвърдя участието си.
Чийзакър седна, преливащ от задоволство и вътрешно убеден, че бе нанесъл смъртоносен удар на врага си.
— Нищо на света не би ми доставило по-голямо удоволствие — каза Белфийлд, след което се обърна към вдовицата и двамата подновиха интимния си разговор.
Нямаше други речи, а и не бе останало време. Скоро чуха как музикантите настройват трите корни, чинелите, триъгълника и барабаните зад банкетната зала и дамите се оттеглиха в далечния край на старата лодка, за да се приготвят за танца. Точно тогава предвидливостта на госпожа Гринаул, която бе изпратила Жанет за четки, гребени, чисти кърпички и други подобни, стана очевидна за всички. Някои упрекнаха вдовица, защото бе сменила шапката си, считайки това за нечестно, тъй като предварително се бяха разбрали да няма преобличане. В подобни случаи дамите обикновено бяха склонни да се лишат от преимуществата на преобличането, но само, при условие че всички дами се съгласят да се лишат от тези преимущества, но когато някоя дама нарушеше този договор, това предателство се считаше за сериозно провинение, подобно на фехтовач, който маха бутона на края на шпагата си. Но госпожа Гринаул така отзивчиво предложи услугите на Жанет на всички млади дами и с такава охота споделяше с тях удобствата на тоалета, които тези услуги осигуряваха, че повечето присъстващи й простиха за шапката.
Когато дамите решат, че искат да танцуват, те ще го направят, независимо от това колко неблагоприятни се окажат обстоятелствата. Току-що разорана нива през февруари няма да им се стори прекалено влажна. Истината е, че крайбрежният пясък не се оказа подходящ за танцуване. Давайки своето обещание, Венера несъмнено е знаела, че Адонис няма да я накара да го спази. Дори най-леката и пъргава нимфа не би могла да танцува върху този пясък, без да оставя дълбоки следи. Пясъкът несъмнено бе твърд, равен и достатъчно влажен, за да благоприятства ходенето, но непривичният натиск, на който бе подложен, го набраздяваше и правеше страшно неудобен. Независимо от това нашите приятели танцуваха, намирайки кадрила22 и сър Роджър де Ковърли23 за по-подходящи от полката и валса.
— Не, приятелю, не — отговори госпожа Гринаул на господин Чийзакър, когато последният се приближи и я покани на танц. — Сигурна съм, че Кейт с удоволствие ще танцува с вас. Що се отнася до мен, ще трябва да ме извините.
Но в момента господин Чийзакър не бе склонен да танцува с Кейт Вавасор. Бе го обзело неясното убеждение, че тя се отнася пренебрежително към него и тъй като, както самият той бе заявил, богатството й бе несъществуващо, не смяташе, че си струва да се унижава, като я ухажва.
— Самият аз не съм сигурен, че ще танцувам — заяви той и седна до вдовицата в ъгъла на тентата. В този момент капитан Белфийлд бе видян да изпровожда госпожица Вавасор до ново и по-подходящо място за танцуване. Повечето присъстващи тръгнаха след тях и господин Чийзакър осъзна, че най-после бе дошъл моментът да пожъне онова, което бе посял. Беше останал сам с вдовицата, а виното му бе вдъхнало кураж. Едва ли някога щеше да му се отвори по-добра възможност да влезе в тази битка. Самият той в никакъв случай не беше сиромах и презираше онези, които бяха. Все пак според него трябваше да има бедни хора, които да прислужват на онези, които имаха пари. Що се отнасяше до госпожа Гринаул, не можеше да има съмнение. Господин Чийзакър знаеше с колко пари разполага тя до стотинката. Вдовицата бе разгласила, или бе убедила други да разгласят от нейно име, че разполага с неограничени средства, но четиресетте хиляди лири бяха факт, а подобен род невинни преувеличения можеха да бъдат простени на жена с такова голямо състояние. И освен това беше красива. Докато се любуваше на зрелия й чар, господин Чийзакър реши, че може би щеше да я обикне дори и без четиресетте хиляди лири.
23
Сър Роджър де Ковърли — Името на английски селски танц, чиито стъпки напомнят на лисица, която се крие от ловци. — Б.пр.