Десета глава
Недъркоутс
Ще оставим госпожа Гринаул и нейната племенница в Ярмът, а по пътя обратно към Лондон ще се отбием в Кеймбриджшир при господин Грей. За повечето хора бе добре известно, че Кеймбриджшир не може да се похвали с такива природни красоти, каквито притежава всяко друго английско графство. Земята бе прекалено плоска и не особено залесена, реките всъщност бяха канали и повечето местни ферми и ниви бяха отделени една от друга с канавки, вместо с живи плетове. Тази подредба несъмнено улесняваше селскостопанския процес, но не допринасяше за провинциалната красота на мястото. Домът на господин Грей бе разположен в онази част на Кеймбриджшир, където тези характеристики бяха особено ясно изразени. Къщата се намираше на остров Или24, на няколко мили от самия катедрален град, от едната страна на дълъг прав път, пресичащ много мили обработваема земя без нито един храст, който да наруши еднообразието. Имението, където господин Грей прекарваше по-голямата част от годината и където възнамеряваше да живее до края на дните си, се казваше Недъркоутс.
Баща му бе служил като пребендарий25 в Или във времена, когато пребендариите изкарваха много повече от сега. Освен това бе имал и поминък в общността и бе натрупал значително богатство, с което още приживе си бе купил земя и бе построил Недъркоутс върху нея. Бе се оженил късно, а жена му бе починала скоро след раждането на единственото им дете. Къщата бе построена в собствената му енория и жена му бе живяла няколко месеца в нея, преди да умре там. Но след това старият пастор се бе върнал в жилището си в катедралата на Или, където Джон Грей бе израснал. Баща му го бе отгледал сам, без да го изпраща в интернат. Въпреки това младият Грей бе следвал в Кеймбридж и завършил с почести, но точно тогава баща му починал и той отказал да приеме аспирантура. Осланяйки се на петнайсетте хиляди на година, завещани от баща му, той се бе установил в неговата къща, близо до приятелите си от колежа и до старата катедрала, която обичаше.
Недъркоутс не притежаваше нито красота, нито живописност, а графството, в което се намираше, бе известно с пословичната си еднообразност, но въпреки това имението имаше свой специфичен чар. Това несъмнено бе най-подходящото жилище, което добрият вкус можеше да осигури на провинциален джентълмен със скромни средства. Съмнявам се, че някъде другаде можеха да бъдат открити по-красиви помещения от дневната, библиотеката и трапезарията в Недъркоутс. Те всички бяха на първия етаж и гледаха към градината и моравата. Библиотеката бе най-голямата от трите стаи и съдържаше толкова много книги, че бе известна като една от най-богатите частни библиотеки в Източна Англия. Но може би градините бяха нещото, което най-много прославяше Недъркоутс. Те бяха просторни, отлично поддържани и създадени с онези специфични умения по градинарство, без които нито една градина не може да се превърне в триумф. В Недъркоутс нямаше диви дървета и никога нямаше да има. Нямаше и бистър поток със стръмни зелени брегове и дъно, осеяно с натрошени скали. Тези красоти на естествения пейзаж нямат място в една градина. Но храстите в Недъркоутс бяха изключително редки и бяха посадени достатъчно отдавна, за да са достигнали периода на своята най-голяма красота. Джон Грей не бе пестил пари за нищо. Овощните дървета бяха съвършени представители на своите видове и оранжериите бяха толкова красиви и големи, че Грей понякога се чудеше дали не бяха прекалено много.
Трябва да бъде посочено, че къщата нямаше двор, поне в смисъла, който обикновено се влага в това понятие. Между градината и обществения път имаше заградена ливада, която бе част от имота и покрай която минаваше частната алея за карети, водеща до къщата, отделена от нея с жив плет и градински храсти. Алеята разделяше предната цветна градина на две равни части, но поляните и всъщност всичко, което правеше мястото красиво, се намираха зад къщата, накъдето гледаха прозорците на трите дневни. Надолу по пътя имаше малка къщичка, в която живееше единият от градинарите. Имаше и второ поле от шест или седем акра, до което се достигаше през порта в единия ъгъл на заградената ливада и което заобикаляше градината от две страни. Това бе Недъркоутс и целият имот бе разположен на площ от около дванайсет акра.
Това не беше място за ергенски забавления или поне за онези забавления, които бяха популярни сред ергените, но господин Грей бе живял там без прекъсване, откакто бе завършил университета преди седем години. Единствено близостта до Кеймбридж смекчаваше досадата на ежедневието му и той си общуваше предимно със стари познайници от университета и катедралата в Или. Но въпреки удоволствието, което извличаше от това общуване, повечето му часове бяха самотни и той постепенно бе започнал да чувства, че има нужда от човек, с когото да сподели дома си.
24
Остров Или — Административен регион в Кеймбриджшир, който всъщност не е остров. Името идва от израза „остров на змиорките“, както регионът е наречен поради факта, че местните са се препитавали предимно с лов на змиорки. — Б.пр.
25
Пребендарий — Висшестоящ член на църковната йерархия, свързан с англиканска или католическа катедрала или колегиална църква, с ръководна роля в катедралната или църковната администрация. — Б.пр.