Животът на една жена е важен за нея, също както животът на един мъж е важен за него, но тази важност не се изчерпва с това какво ще направи жената със своя живот. Главното нещо, което тя трябва да има предвид, е начинът, по който това нещо ще бъде направено. За младия мъж, навлизащ в живота, е важно да реши дали ще прави шапки или обувки, но има едно друго решение, което е два пъти по-важно: дали ще прави хубави или лоши обувки. При жената е същото: ако тя осъзнава необходимостта от истинност и почтеност в своя живот, не мисля, че ще си задава много въпроси относно това какво ще прави с него.
Алис Вавасор постоянно си задаваше този въпрос и постепенно в главата й се бе зародила неясната идея, че трябва да направи нещо с живота си — нещо повече от това да се омъжи и да има две деца. Само ако знаеше какво бе това нещо. Сърцето й се бе изпълнило, или по-скоро братовчедите й го бяха изпълнили, с неопределени копнежи, които я правеха неспокойна, но без да й дават храна за размисъл. Когато си казваше, че няма да има възможност за изява в онзи живот с господин Грей в Кеймбриджшир, който я чакаше, тя не знаеше какво точно има предвид под „изява“. Ако някой я бе обвинил в това, че се страхува да изостави лондонското виеше общество, тя щеше да посочи, че много рядко взима участие в него и още по-рядко се наслаждава на това участие. Ако някой й бе прошепнал, че иска да остане близо до лондонските магазини, тя щеше да порицае този човек. Ако някой бе изказал предположението, че има нужда от непрестанния градски шум, за да бъде щастлива, тя щеше да обяви, че двамата с баща й са избрали да живеят на най-тихата лондонска улица, именно за да не чува този шум. Но въпреки това си казваше, че ще полудее от скука в провинциалната тишина на Кеймбриджшир.
Когато успяваше да намери отговор на въпроса какво да прави с живота си, или по-скоро какво би искала да направи с него, ако бе свободна, този отговор обикновено беше политически. Не беше толкова модерна, че да мисли, че жените можеха да бъдат адвокати и доктори или да иска тази привилегия за себе си, но несъмнено копнееше за някаква непряка политическа изява. Струва ми се, че би й харесало да бъде съпругата на водач на радикалната опозиция, във времена, когато подобни мъже биваха изпращани в затвора, и да отговаря на писмата, адресирани до него, докато самият той лежи в Тауър26. Щеше да му носи отговорите при посещенията си и щеше да предприема дълги пътувания на север без пари, ако се наложеше. Щеше да й хареса да бъде заобиколена от ревностни активисти, както мъже, така и жени, които говорят за „каузата“ и поддържат пламъците на политическия огън, бушуващ в сърцето й. Но в момента тя нямаше кауза. Политическите пристрастия на баща й бяха съвсем умерени. Лейди Маклауд беше крайно консервативна. Кейт Вавасор изпитваше симпатии към радикалите, но само защото брат й бе привърженик на тази партия. А по време на едногодишната любовна афера между Джордж и Алис, Джордж се бе показал като отявлен консерватор. Бе станал радикал едва след като се бе скарал с дядо си. В момента възгледите му наистина бяха много модерни и Алис чувстваше, че би могла да ги сподели. Но каква щеше да бъде ползата от тези модерни възгледи в Кеймбриджшир? Джон Грей не се интересуваше от политика. Имаше недвусмислено мнение за начина, по който Август се бе отнесъл с римския сенат и дори бе обсъдил с Алис поведението на жирондинците по времето на Робеспиер, но не проявяваше никаква загриженост за Манчестър и неговите проблеми и бе обявил, че не би приел място в Камарата на общините, дори ако му го предложеха безплатно. Какъв политически ентусиазъм би могла да поддържа Алис в Кеймбриджшир с такъв събеседник?
Тя мислеше твърде много за това и бе прекалено разсъдлива в опитите си да изчисли какви шансове имаше да бъде щастлива. Но несъмнено заслужаваше похвала за това, че бе също толкова усърдна в опитите си да изчисли неговите шансове за щастие.
„Не се интересувам от римския сенат — казваше си тя. — Не се интересувам от жирондинците. За какво ще си говорим ден след ден и нощ след нощ, когато останем напълно сами?“
Няма съмнение, че пътуването до Швейцария в компанията на братовчед й се бе отразило върху начина, по който разсъждаваше и бе направило тези мисли още по-натрапчиви. Но любовта към братовчед й не бе припламнала отново. И бе напълно сигурна, че не би могла отново да го заобича. Той бе обидил любовта й и въпреки че тя му бе простила и го бе приела обратно в своя кръг от приятели, никога пак нямаше да почувства онази страст, която всяка жена има предвид, когато признава, че е влюбена. Що се отнасяше до това, между нея и Джордж Вавасор всичко бе приключило. Но между тях все пак бяха припламнали някакви чувства по време на пътешествието в Швейцария и Алис се боеше, че те щяха да й липсват, когато се установеше в Недъркоутс. Завиждаше на Кейт. Тя можеше, като негова сестра, да се прикрепи към политическата му кариера и да извлече от нея онова вълнение, което Алис искаше за себе си. Да, тя не можеше да обикне братовчед си и не можеше да се омъжи за него, но с най-голямо удоволствие би играла ролята на негова втора сестра, ако това не бе крайно неуместно, харчейки парите си в помощ на парламентарната му кариера, точно като Кейт, и поверявайки собствената си кариера на неговите грижи. Не обичаше братовчед си, но все още вярваше в него — с убеденост, която той несъмнено не заслужаваше.
26
Тауър — Кралски дворец, крепост на Нейно Величество и затвор за хора от висш ранг в Централен Лондон. — Б.пр.