Госпожица Вавасор бе успяла да намери своето място във висшето общество, въпреки че съм склонен да се съмнявам в правото й да бъде причислена към горните десет хиляди. Беше решила да отбягва два вида хора, като това решение бе продиктувано изцяло от предпочитанията на леля й: маркизите и други такива, независимо дали бяха злонамерени или не, както и всички последователи на Ниските църкви7. Отбягването на маркизи не бе особено трудно. Млади дами, разчитащи на скромна издръжка и живеещи с бащите си на или около улица „Кралица Ан“, рядко имаха поводи да се притесняват по този въпрос. Това се отнасяше и за госпожица Вавасор, но при нея се наблюдаваше известна упоритост по отношение на това отбягване. Лейди Маклауд в никакъв случай не странеше от благородните си роднини. Не странеше и от Алис Вавасор. Всеки път, когато посещаваше Лондон, тя се отбиваше на улица „Кралица Ан“, въпреки че по причина, известна само на нея, смяташе, че двамата с господин Вавасор не си говореха. Освен това всячески се опитваше да изгради близки отношения между Алис и нейните благородни роднини: отношения, на които самата тя се наслаждаваше и които й осигуряваха място в домовете им, но не и в сърцата или дори в навиците им. Но Алис устояваше на тези опити със същото постоянство, с което се съпротивляваше на другите усилия на своята възрастна братовчедка: настойчиви, неуморни и вечно провалящи се усилия да приобщи момичето към местата за преклонение, които самата лейди Маклауд почиташе.
Трябва да бъдат казани и няколко думи за личността на самата Алис Вавасор. После ще спомена и един факт, след което, струва ми се, мога да започна своята история. Що се отнася до нейния характер, той ще бъде разкрит в течение на самата история. Читателят вече знае, че тя се появява на сцената на възраст, която не е никак крехка. Може би начинът й на живот я бе натоварил с повече години, отколкото всъщност бе живяла. Не че лицето й изглеждаше състарено. Просто в маниерите й нямаше нищо моминско. Поведението и гласът й бяха трезви и улегнали като на жена, която се бе омъжила преди поне десетилетие. На външен вид беше висока и добре сложена, с голяма шия и широки рамене, което бе нещо обичайно за представителите на рода Вавасор, но в никакъв случай не беше пълна. Косата й бе кестенява и тъмна и се спускаше малко по-ниско над челото й, отколкото бе прието през онези дни. Очите й също бяха тъмни, но не черни, а тенът й, въпреки че не беше на брюнетка, със сигурност не бе светъл. Носът й бе широк и доста чип, но според мен това го правеше чаровен и придаваше известна приветливост на лицето й, която иначе би липсвала. Устата й бе голяма и изразителна, а брадичката й бе овална, на трапчинки и красиво изваяна, точно като на баща й. Трябва да ми повярвате, когато ви казвам, че тя бе една симпатична, красива и жизнерадостна млада жена.
А сега дойде време за моя факт. По времето, когато започва моята история, тя вече бе сгодена.
Втора глава
Лейди Маклауд
Не мога да кажа, че къщата на улица „Кралица Ан“ беше приятна къща. В момента говоря за самата постройка, съставена от стени, врати и мебели, а не за това дали нейните обитатели бяха приятни или неприятни хора. Беше малка къща в южния край на улицата, притисната между две големи имения, които сякаш я мачкаха и които, в интерес на истината, отнемаха от площта й. Стълбите бяха тесни, а трапезарията беше прекалено тъмна и нямаше онзи грандиозен, но в същото време гостоприемен вид, който трябва да имат всички трапезарии. Но тези недостатъци нямаше да означават нищо, ако стаята беше красива, каквато трябва да бъде всяка всекидневна. За съжаление, всекидневната на Алис Вавасор не беше красива.
Задължението да обзаведе къщата се бе паднало на баща й и той бе възложил задачата на един търговец, който бе избрал зелени тапети, зелен килим, зелени завеси и столове със зелена дамаска. Имаше и диван със същата дамаска и две зелени кресла от двете страни на камината. Цялата стая бе зелена и това не я правеше никак привлекателна. Освен това имаше почти квадратна форма, тъй като задната стаичка не бе добавена към нея, какъвто бе обичаят, а вместо това бе превърната в „кабинет“ за господин Вавасор и се използваше много рядко.
7
Ниски църкви — Геологически течения в англиканизма, обособили се в началото на 18. в., наблягащи на реформирането, опростяването и либерализирането на църковната структура. — Б.пр.