Кейт бе изневерила на своята приятелка, тъй като бе изпратила на брат си писмото, споменато в предишната глава, което Алис й бе написала след онзи разговор на улица „Кралица Ан“. Всъщност му бе изпратила половината писмо и бе задържала другата половина, с онази резервираност, типична за жените. Алис си бе казала, че може да разчита на съчувствието на братовчедка си и бе изляла цялата си душа по въпроса, както имаше навика да прави, когато пишеше на Кейт.
„Но трябва да разбереш — пишеше тя, — че нищо, което му казах, не му повлия. Бях решила да му докажа, че между нас всичко е свършено, но се провалих. Думите ми изневериха, а той започна да ми говори така, сякаш съм дете. Каза ми, че съм болна и заблудена и ми препоръча да сменя обстановката. Докато ми говореше по този начин, аз осъзнах, че напълно заслужавам да се отнася така с мен, но в същото време почувствах, че не е подходящ съпруг за мен и никога няма да бъде, защото ме превъзхожда във всичко. Въпреки че така и не успях да го накарам да разбере това, всяка секунда, която прекарахме заедно, още повече засилваше решимостта ми.“
Вавасор отново и отново четеше писмото на Алис до Кейт, въпреки че бе захвърлил настрани другото, написано от сестра му, което беше много по-дълго. Нямаше какво да научи от него. Знаеше как трябва да изиграе картите си не по-зле от Кейт, особено, при положение че бе успял да надникне в мислите на Алис. „Тя никога няма да се омъжи за него, каза си той. И е напълно права. Той ще я превърне в домакиня на имението му — порядъчна и уважавана, но просто една домакиня. А аз… ами всъщност не знам в какво бих я превърнал аз. И не мога да си представя, че някога ще се оженя.“
След това хвърли писмото й върху това на Кейт и се върна към вестника и пурата си.
Два часа по-късно той все още бе по халат и все още се излежаваше във фотьойла, когато прислужницата на квартирата му съобщи, че е пристигнал джентълмен, който иска да го види. Вавасор не разполагаше със собствени слуги, ако не броим онзи дискретен коняр в Бичестър. Той имаше правило, според което чуждите прислужници бяха по-евтини и надеждни от собствените. Дори в Бичестър съдържателят на странноприемницата трябваше да се грижи за нуждите му, като после включваше това в сметката му. И трябва да бъде посочено, че Джордж Вавасор не беше сибарит27. Не смяташе, че бе невъзможно да обуваш сам панталоните си без помощта на слуга, който да държи крачолите. По правило личният прислужник научава много за навиците на господаря си и затова Джордж нямаше личен прислужник.
— Джентълмен! — рече той на момичето. — Този джентълмен прилича ли на съдържател на хан?
— Ами да, струва ми се, че прилича — отвърна момичето.
— Тогава го покани да се качи — каза Джордж.
Джентълменът наистина беше съдържател на хан. Вавасор трябваше да узнае самоличността на всеки свой посетител, преди да го приеме. Това бе господин Граймс от „Красивия мъж“ — таверна на улица „Бромптън Роуд“. Бяха се уговорили да се видят, за да обсъдят няколко политически въпроса. Господин Граймс бе от онези мъже, които знаят, че бизнесът си е бизнес, а това го правеше много влиятелен човек. За него политиката беше бизнес. Бизнес бяха и бирата, конете за омнибуси и чуждестранните вина, като имаше значителен опит именно в производството на вина. Господин Вавасор нямаше против да разкрива местоположението на тайната си квартира на хора като него, мислещи само за бизнес. И сега, когато лондонските безделници бяха или на църква, или все още в леглото, господин Граймс бе дошъл в уречения час, за да обсъди няколко политически въпроса с наскоро отхвърления кандидат за парламент от район Челси.
Както вече посочих, Вавасор беше загубил изборите и мъжът, който го бе победил, вече е изкарал първата си сесия в парламента. Щеше да има честта да изкара още една, след което този славен за него период, за който според слуховете платил почти шест хиляди лири, щеше да свърши. Но можеше да бъде избран пак, разбира се, може би за пълния период от шест сесии. И по тази причина настояваше следващите избори да бъдат по-евтини. Господин Граймс бе против тази икономичност и днес бе дошъл да говори с Джордж Вавасор на улица „Сесил“, за да изрази категоричното си несъгласие е тази идея. Несъмнено господин Граймс подкрепяше завръщането на господин Вавасор и щеше да направи всичко по силите си, за да предотврати преизбирането на младия лорд Килфенора, чийто баща, маркизът на Бунрати, бе раздал онези шест хиляди лири на гласоподавателите на Челси, но основната му цел бе да гарантира, че ще бъдат изхарчени някакви пари.