Двамата мъже се поздравиха много учтиво, като адвокатът излъчваше високомерна снизходителност и винаги наричаше своя приятел Граймс, докато ханджията се отнасяше с голямо уважение към господин Скръби и се обръщаше към него именно по този начин.
— Бизнесът си е бизнес — рече ханджията, след като поздравите бяха разменени. — Не е ли така, господин Скръби?
— Предполагам, че според Граймс неделя сутрин е най-подходящото време за правене на бизнес — отвърна през смях адвокатът.
— Тихо е — рече Граймс. — Освен това не бях аз този, който предложи да се срещнем в неделя. Идеята бе на господин Вавасор. Но наистина е тихо. Не сте ли съгласен, господин Скръби?
Господин Скръби призна, че бе тихо, гледайки през прозореца към реката, след което минаха по същество.
— Трябва да привлечем губернатора на наша страна. И трябва да се справим по-добре, отколкото предишния път — заяви адвокатът.
— Разбира се, че трябва, господин Скръби. Но, Бог да ви поживи, господин Вавасор, чия беше вината за това? Какво повече можех да направя? Името на Травърс се спрягаше за кандидат на либералите дълго преди губернаторът да прояви интерес към изборите.
— Никой не ви обвинява, господин Граймс — рече Джордж.
— И никой не може, господин Вавасор. Свърших всичко както трябва и едва ли има някой, който би се справил и наполовина толкова добре. Попитайте господин Скръби, ако не ми вярвате. Той знае. Всички в Лондон знаят. Ще ви кажа какъв е проблемът, господин Вавасор. Хората от Челси, които живеят на брега на реката, не са като онези от Мерилибоун или Финсбъри29. Не може всеки да ги управлява. Не е ли така, господин Скръби?
— Това може да се каже за всеки лондонски район, поне според мен — отвърна господин Скръби.
— Разбира се, че може. И в Лондон едва ли има човек, който разбира повече от вас, господин Скръби. Това е безспорно. Но истината е, че бизнесът си е бизнес и парите са си пари.
— Парите безспорно са си пари — отвърна господин Скръби. — Няма съмнение относно това, Граймс. И вие изкарахте доста на последните избори.
— Не е вярно, господин Скръби. Простете ми за това, че съм толкова рязък, но грешите. Печалбата ми беше нищожно малка. Не ми бе платено за работата, която свърших. Знаете каква роля може да изиграе един ханджия по време на избори. И знаете как изглежда неговата таверна след това! Какво ще ми рече губернаторът, ако види вашите лозунги вътре и включа разходите си в сметката?
— Няма значение къде ги включваш — отбеляза Вавасор. — Хората гледат общата сума.
— Точно така, господин Вавасор, точно така. Хората гледат общата сума. Аз самият доста дълго я гледах, преди да разбера за какво става дума. И още не съм я получил, нали, господин Вавасор?
— Ако питате мен, бих казал, че сте я получили — отвърна Джордж. — Все пак дадох триста лири на господин Скръби, които бяха предназначени за вас.
— И аз ги получих до последния шилинг, господин Вавасор. Не мога да го отрека. И никога не бих го направил. Аз съм честен и почтен човек. Господин Скръби ме познава и ще потвърди това, нали?
— Може би те познавам прекалено добре, Граймс.
— Не ме познавате толкова добре, колкото си мислите, господин Скръби. Аз също не ви познавам достатъчно добре. Но ви уважавам, защото сте човек, който разбира от бизнес. Но както вече казах, какво са триста лири, когато сметката е триста деветдесет и две лири и четири пенса?
— Мислех, че сметката е уредена, господин Скръби — намръщи се Вавасор.
— Виждате ли, господин Вавасор, подобни сметки са много трудни за уреждане. Ако питате дали господин Граймс би могъл да ви съди за остатъка, съвсем откровено ще ви кажа, че не би могъл. Не ни достигаха пари, когато уреждахме тази сметка и както обикновено се прави в подобни ситуации, накарахме господин Граймс да ни разпише квитанция за триста лири.
— Разбира се, че сте го направили, господин Скръби.
— Не като първа вноска, а в изпълнение на всички задължения.
— Хайде сега, господин Скръби! — възкликна ханджията и изгледа адвоката с изражение, което бе повече от красноречиво и сякаш казваше: „Нима мислите, че подобно извинение ще ме задоволи? Нима ще използвате собствения ми подпис срещу мен? Много добре знаете, че разписах онази квитанция, защото иначе нямаше да получа и шилинг до края на годината. О, господин Скръби!“ Това казваше погледът на господин Граймс и както адвокатът, така и Джордж Вавасор отлично съзнаваха това.