— В изпълнение на всички задължения — повтори господин Скръби с ликуващ глас, сякаш за да покаже, че погледът на Граймс не го бе трогнал. — Ако се стигне до съд, Граймс, няма да спечелиш.
— Съд? Кой би се съдил с губернатора? Не и аз. Дори и пет години да чакам да ми плати тези деветдесет и две лири и четири пенса, никога не бих стигнал до съд.
— Няма значение дали ще бъдат пет или петнайсет — отвърна Скръби. — Не би могъл да го направиш.
— И дори няма да опитвам. Не съм дошъл за това, господин Вавасор.
Да се съдя с губернатора? Никога! Но не забравяйте, че имам семейство, господин Скръби.
— Не в долината Тоунтън30, надявам се — подхвърли Джордж.
— Не, в „Красивия мъж“ на улица „Бромптън Роуд“, господин Вавасор. Първата ми мисъл винаги е за моето семейство. Ако един човек не работи за семейството си, за какво работи?
— Хайде, хайде, Граймс — рече господин Скръби. — Какво намекваш? Казвай, защото не ми се стои тук цял ден.
— Какво намеквам, господин Скръби? Сякаш не знаете! Това е моят дом. И в цял Челси няма таверна, която да е по-подходяща за всякакви предизборни събития. Това е самата истина.
— И? — подкани го Скръби.
— И никой друг не умее да агитира хората от Челси, които живеят надолу по реката, толкова успешно. Господин Скръби много добре знае това. Та аз ги обработвам още от предишния път с мисъл за тези избори! Обработвам ги още откакто започнаха да говорят за районите на Челси. Когато лорд Робърт дойде да проси гласове, правейки се на религиозен, нямаше да постигне нищо, ако не бях аз. Господин Скръби знае това.
— Да приемем всичко това за даденост, господин Граймс — рече Вавасор. — Какво следва?
— Ще ви кажа какво следва. Хората на Бънрати. Те много добре знаят кой поръчва музиката и вече наддават за „Красивия мъж“, о, да.
— И би отстъпил дома си на торите31, така ли, Граймс? — попита господин Скръби с тон, в който се смесваха гняв и отвращение.
— Кой е казал, че ще отстъпя дома си на торите, господин Скръби? Аз съм честен и почтен човек. Но да предположим, че всички либерални джентълмени, за които работите, господин Скръби, изведнъж ви обърнат гръб и спрат да ви плащат. Няма ли да започнете да се оглеждате за други клиенти? Хайде, господин Скръби, бъдете честен.
— Няма да изкарате много от тази игра, Граймс.
— Може би не, може би не. Винаги има риск, нали така, господин Вавасор? Бих искал да ви видя в парламента, повярвайте ми. Убеден съм, че ще бъдете от полза за района.
— Благодаря ви за това мнение, господин Граймс — отвърна Джордж.
— Когато видя някой джентълмен, аз веднага мога да преценя дали става за парламента или не. И според мен вие ставате. Но Бог да ви поживи, господин Вавасор, това е нещо, за което всеки джентълмен трябва да си плати.
— Прав сте. И джентълменът обикновено плаща повече, отколкото нещото струва.
— Всяко нещо струва точно толкова, за колкото се продава. Аз струвам толкова, за колкото се продавам. Ни повече, ни по-малко. И си искам остатъка. Обикновено остатъкът е печалбата в една сметка. Попитайте господин Скръби дали е така. Само дето при един адвокат всичко е печалба.
— Така си мислиш ти — отвърна Скръби.
— Когато лишиш един човек от остатъка, ти разбиваш сърцето му — продължи ханджията. — Той би предпочел да получи остатъка и главницата да остане дължима, отколкото обратното. Главницата е капитал. Ако в крайна сметка я загуби, би отдал това на рисковете на професията. Но остатъкът е като потта по челото му. Това е неговият труд. Това са парите, които заделя за семейството си и с които се изхранва. Никога не лишавайте един човек от неговия остатък, господин Вавасор, освен ако не е прекалено нахален.
— И какво искаш в момента? — попита Скръби.
— Искам деветдесет и две лири и четири пенса, господин Скръби, за да влезем в новото сражение с доволни сърца. Ако изобщо влезем. Струва ми се, че е крайно време да го направим, не мислите ли, господин Вавасор?
— Да разбирам ли, че сражението изобщо няма да започне, ако не получиш парите си? — попита адвокатът.
— Така стоят нещата, господин Скръби.
— Вземи банкнота от петдесет лири, Граймс — предложи адвокатът.
— В момента нямам банкнота от петдесет лири под ръка — вметна Джордж.
31
Тори — Британска политическа партия, предшественик на днешната Консервативна партия. — Б.пр.