— О, той с удоволствие ще приеме твоя акцепт32, нали, Граймс?
— Не за петдесет лири, господин Скръби. Искам си остатъка. Не се занимавайте с четирите пенса, защото какво са четири пенса между приятели? Но ако не получа онези деветдесет и две лири, ще бъда съкрушен мъж, господин Вавасор. И как бих могъл да върша работата си и да агитирам избирателите да гласуват за вас, когато сърцето ми се къса? Просто не бих могъл.
— По-добре му изгответе сметка за деветдесет лири, дължими в срок от три месеца, господин Вавасор. Сигурен съм, че има печат в джоба си.
— Имам, господин Скръби. Един печат винаги може да потрябва, когато човек се занимава с почтени бизнесмени като вас и господин Вавасор. Но ви препоръчвам да изготвите сметката за деветдесет и две лири, господин Вавасор. И направете срока два месеца, ако можете. Както знаете, банките взимат баснословно високи такси, когато срокът е повече от два месеца.
Джордж Вавасор и господин Скръби най-сетне отстъпиха и сметката бе изготвена за деветдесет и две лири. Все пак двамата се заинатиха по отношение на срока.
— Щом трябва да бъдат три месеца, добре — рече ханджията с дълбока въздишка, след което сгъна листа и го прибра в джоба на огромната чанта, която носеше. — И сега, господа, ще ви кажа как стоят нещата. Според мен следващите избори са ни в кърпа вързани. Вече съм намислил как ще изиграем картите си и ако не спечелим, името ми да не е Джейкъб Граймс и да не съм съдържател на „Красивия мъж“. Сигурен съм, че имате какво да обсъждате помежду си, така че ще ви пожелая приятен ден.
И след тези думи господин Граймс взе шапката си от пода, поклони се и излезе от стаята.
— Нямаше как да ви излезе по-евтино — рече адвокатът веднага след като чуха хлопването на входната врата.
— Може би. Но този мъж е истински крадец! Нали казахте, че изготвената от него сметка е най-нелепото нещо, което някога сте виждал?
— Така е. И нямаше да му платим и пени, ако не ни беше нужен. Но не се тревожете, господин Вавасор. Ще му удържим тези пари от следващата сметка. Мислете за това като за заем.
— Но кой би искал да заема пари на човек като него?
— Прав сте, никой. Напълно съм съгласен с вас. Но проблемът е, че не можем без него. Ако не му бяхте платили сметката, щеше да отиде при конкуренцията още преди да е изтекла седмицата. И най-лошото от всичко е, че знае нашата стратегия. Дори бих казал, че като цяло се измъкнахте евтино, господин Вавасор. Определено е така.
— Не обичам да гледам на нещата по този начин, господин Скръби. Но съм съгласен, че човек не може да ползва нещо, без да си плати за него.
— Градските избирателни райони никога не са евтини, господин Вавасор. Особено за един начинаещ политик. Ако сте бил избиран четири или пет пъти, като стария Дънком, например, можете да си позволите да се лишите от човек като Граймс. Но истината е, че районите на Челси не са толкова скъпи. Дори изобщо даже. Мерилибоун е скъп. Както и Саутварк. Там е скъпо и се пипа много грубо. Знаете, че съм дискретен човек, но ако не бях, можех да ви разкажа неща, от които щяха да ви настръхнат косите! О, да.
— Там не си струва дори да опитваш, поне според мен.
— Зависи от гледната точка. Едно място в парламента може да бъде от полза за човек, който се опитва да пробие, дори бих казал от огромна полза, особено ако този човек е млад като вас, господин Вавасор.
— Млад! — възкликна Джордж. — Понякога ми се струва, че съм живял поне сто години. Но не искам да ви занимавам с проблемите си, господин Скръби. Няма нужда да ви задържам повече.
След тези думи той стана и се поклони на адвоката, като го изпрати малко по-дружелюбно, отколкото бе изпратил ханджията.
— Млад! — възкликна отново той, когато остана сам. — Защо ми се струва, че всички са по-млади от мен, включително чичо ми и дядо ми? Единият мисли само за вечерята си, а другият само за биковете и дърветата си. А за какво мисля аз, освен за това да не свърша в затвора за длъжници?
Той извади един бележник от джоба си и вписа сумата и датата на сметката, която бе приел да плати на ханджията, след което прегледа останалите страници. „Наистина много разточително, каза си той, когато свърши. Но никой не може да каже, че не съм имал смелостта да играя играта. И предполагам, че някой ден онзи старец ще умре. Ако не бях такъв глупак, щях да се сдобря с него преди това да се случи, но аз съм глупак и ще си остана такъв до края.“
След малко Вавасор започна бавно да се облича, като от време на време спираше и се зачиташе във вестника. Когато приключи с тоалета си и вестникът бе прочетен, той грабна шапката и чадъра си и излезе.
32
Акцепт — Писмено потвърждение от платеца на менителница, че ще плати сумата, посочена в менителничния ефект. — Б.пр.