— Сигурно си помислила, че съм изчезнал вдън земя — рече Джордж, когато се приближи с протегната към нея ръка.
Алис бе объркана и не знаеше как да се обърне към него.
— Някой ми каза, че си отишъл на лов — отвърна тя след кратка пауза.
— Така е, но не си представяй Нимрод33. Не си представяй мъже, излезли на лов за диви зверове. Два дни сред гъските и още два сред яребиците — това бе всичко. Обикновено ходя в резервата Капел Корт.
Алис не знаеше нищо за Капел Корт, така че отвърна: — Така ли?
— Получавала ли си писмо от Кейт? — попита Джордж.
— Да, няколко. Все още е в Ярмът с леля Гринаул.
— Писа ми, че смята да замине за Норич. Изглежда двете с леля Гринаул са се съюзили. Не претендирам, че съм от хората, които не се интересуват от пари, но трябва да кажа, че одобрявам. Несъмнено леля Гринаул ще се омъжи повторно, но всеки приятел с четиресет хиляди лири е добре дошъл.
— Не вярвам, че Кейт е разсъждавала много по този въпрос — каза Алис.
— Със сигурност не толкова, колкото е трябвало. Горката Кейт не е богата жена. И се опасявам, че най-вероятно никога няма да бъде. Не бърза да се омъжва, а собственото й богатство възлиза на по-малко от сто лири на година.
— Момичетата, които не бързат да се омъжват, накрая сключват най-добрите бракове — заяви Алис.
— Може би, но ми се иска животът й да бе по-лесен. Тя е най-добрата сестра, която един мъж може да има.
— Определено е така.
— А аз още не съм направил нищо за нея. За известно време, докато бях във винарския бизнес, аз си мислех, че мога да направя всичко, което поискам за нея. Но инатът на дядо ми ме лиши от тази възможност и сега съм принуден да започна отначало. Почти отначало. Чудя се дали одобряваш намерението ми да се кандидатирам отново за парламента?
— Напълно. Дори бих казала, че ти се възхищавам за това решение. Ако бях на твое място, щях да постъпя по същия начин. Не си женен и имаш правото да поемаш рискове.
— Толкова се радвам да чуя тези думи от теб — отвърна той.
Бе успял да напипа онзи приятелски, интимен и почти нежен начин на говорене, който толкова често бе използвал в Швейцария и който отначало му бе убягнал.
— Винаги съм смятала така.
— Но никога не си го казвала.
— Не съм ли? Мислех, че съм.
— Не и с такъв ентусиазъм. Знам, че хората ми се подиграват. Хора като дядо ми и може би като баща ти. Знам какво говорят за мен — че съм безразсъден и всичко останало. Наистина рискувам всичко, за да постигна целите си, но не смятам, че някой има право да ме обвинява за това, освен ако този някой не е Кейт. На никой друг не дължа нищо.
— Кейт не те обвинява.
— Не, съчувства ми. И тя е единствената, може би, с изключение на теб.
Той направи пауза, очаквайки нейната реакция, но такава не последва.
— Тя е достатъчно смела, за да ми съчувства от сърце — продължи той. — Но може би именно по тази причина трябва да бъда по-предпазлив, за да не застраша единственото нещо, на което разчита и на което някога ще разчита. Все пак какво са деветдесет лири на година за една неомъжена дама?
— Надявам се, че Кейт ще дойде да живее с мен — отвърна Алис. — Имам предвид, след като загуби дома си във Вавасор Хол.
Тя бе попаднала в хитрия капан, който той бе заложил за нея. Бе решила да не му позволява да я накара да говори за себе си, но той бе направлявал разговора толкова умело, че думите бяха излезли от устата й, преди да осъзнае докъде можеха да я доведат. Спомни си решението, което бе взела, докато ги изричаше, но вече бе твърде късно.
— Имаш предвид… в Недъркоутс? — попита той. — Нито тя, нито аз се съмняваме в любовта ти, но малцина са мъжете, които биха приели такъв натрапник в дома си, особено господин Грей, който има доста затворен характер.
— Не говорех за Недъркоутс — отвърна Алис.
— А, така ли? Но не виждаш ли, че точно в това е проблемът? Кейт често ми се оплаква, че когато се омъжиш, тя ще остане сама на този свят.
— Не мисля, че някога бих я изоставила.
— Не и нарочно, разбира се. Горката Кейт! Едва ли си изненадана от това, че мисли със страх за предстоящия ти брак. Каква голяма част от нейния живот е посветена на вашето приятелство! И според мен най-добрата част! Не бива да я виниш за това, че очаква предстоящото ти оттегляне в Кеймбриджшир със свито сърце.