Шестнадесета глава
Клуб „Робъри“
Вече знаем, че Джордж Вавасор имаше малко местенце в Робъри, Оксфордшир. Той се запъти натам в средата на ноември. Местните хора отдавна го познаваха и независимо от това дали лондончани имаха високо или ниско мнение за него като бизнесмен, хората в Робъри имаха високо мнение за него като джентълмен, който ходи на лов с хрътки. Това не означава, че останалите ловци го харесваха. Всъщност беше точно обратното. Вавасор не бе от мъжете, които изпъкват в групи от други мъже. Не беше привърженик на баналните и половинчати разговори между джентълмени, които се срещат в свободното си време. Не беше достатъчно откровен за подобна популярност. Някои мъже се страхуваха от него, а други се отнасяха с подозрение. Имаше и такива, които търсеха приятелството му, но той обикновено ги отблъскваше и винаги ги държеше на разстояние. Въпреки че се бе отдавал на удоволствията, популярни сред младите мъже, не можеше да бъде описан като весел и общителен човек. В разговорите си с други мъже, винаги чувстваше, че трябва да преследва някаква конкретна цел, свързана с бизнеса. С жените бе точно обратното. В компанията на жени той се чувстваше истински щастлив, защото можеше да общува с тях без задръжки. Бе способен на това да обикне една жена, но се съмнявам, че би могъл да се отнася добре с нея.
В Оксфордшир бе известен като човек, който знае мястото си и такива хора винаги бяха добре дошли. Мъжете, които не умееха да яздят, се чувстваха неловко на ловното поле, защото ги гледаха враждебно и порицаваха строго. Въпреки това подобни мъже рядко причиняваха сериозни проблеми. Понякога пречеха на хрътките или изпреварваха останалите ловци, но не често. Отправят се много подобни обвинения, но истината е, че мъжете, които яздят прекалено бързо и притискат хрътките, обикновено умеят да яздят, но са твърде нетърпеливи или себични, за да поддържат правилното темпо. Неумелият ездач, точно като неумелия играч на вист35, плаща прескъпо за нещо, което не му доставя удоволствие и за това трябва да бъде поздравен. Но и в двата случая отношението към тези хора е жестоко и пренебрежително. Джордж Вавасор бе добър както в язденето, така и в игрите с карти, така че отношението към него никога не бе пренебрежително.
В Робъри имаше мъже, които живееха заедно в нещо като клуб. Бяха четирима или петима и пристигаха от Лондон, когато можеха, за да участват в лова. Сред тях имаше един или двама пивовари, банкер, млад адвокат, литератор-спортсмен и млад и неженен член на парламента, който нямаше свой собствен дом в провинцията. Тези мъже бяха създали клуба „Робъри“ и си прекарваха отлично като негови членове. Имаха собствена изба за вино в „Кралската глава“, или Кръчмата в Робъри, както мястото бе известно, и сами си осигуряваха дивеча. Съдържателят се грижеше за всичко останало и понеже не бяха особено придирчиви по отношение на сметките, които плащаха, той им позволяваше да правят каквото си пожелаят в къщата. Те се държаха доста арогантно с прислужниците и понякога, но не често, вдигаха шум до късно. Веднъж бе избухнала люта кавга и съдържателят се бе разгневил и ги бе заплашиш, че ще изгони клуба от къщата си. Но мъжете плащаха добре и по-скоро се закачаха с прислужниците, отколкото да ги тормозят, така че като цяло бяха много популярни.
Вавасор не принадлежеше към този клуб, твърдейки, че не би могъл да си го позволи и че престоите му в Робъри не са достатъчно продължителни, за да стане пълноценен член. Не го поканиха отново и той отсядаше другаде в малкото градче. Но понякога се отбиваше в странноприемницата и играеше вист с членовете.
Бе пристигнал в Робъри с пощенския влак, за да може да участва в сутрешния лов, така че пристъпи в клубната стая точно в полунощ. Банкерът Максуел, младият адвокат Грайндли и членът на парламента Калдър Джоунс играеха дъми36. Не присъстваше нито един от двамата пивовари, както и литераторът.
— Ето го Вавасор — заяви Максуел, — така че вече няма нужда да играем на тази проклета игра. Вавасор, някой спомена, че си заминал.
— Заминал?
— Не си спомням какво точно ми казаха: че нещо ти се е случило, че си се оженил, че си умрял или че си заминал в чужбина. По дяволите, въпреки всичко загубих! Как мразя тази игра! Никога не ми идват добри карти. Да, знам, че резултатът е седем на седем. Вавасор, ела и цепи картите. Кълна се, че ако някой ме бе попитал, щях да му кажа, че си мъртъв.