— Прав си, за Бога! — отвърна Калдър Джоунс.
Читателят веднага ще заключи, че банкерът Максуел властваше като крал в този малък клуб.
Вавасор бе изпратил два коня с Бат Смидърс, а самият той бе потеглил на пони, високо около метър и четиресет, което от четири години ползваше като наемен кон. Бе тръгнал малко преди десет часа, но бе успял да настигне Бат и двата коня около миля и половина преди Еджхил.
— Успя ли да ги опазиш чисти? — попита господарят, когато се изравни със своя слуга.
— Това са най-ужасните пътища в цяла Англия — отвърна Бат, който винаги се оплакваше от мястото, където се намираше в момента. — Но се обзалагам, че са по-чисти от повечето. Не знам как едно графство може да има такива пътища.
— Тукашните пътища наистина са лоши. Много лоши. Но предполагам, че щяха да бъдат по-добри, ако провидението бе изпратило по-добри строителни материали. А какво мислиш за кафявия кон, Бат?
— Ами… — започна провлечено той, но не каза нищо повече.
— Най-красивото животно, което някога съм виждал — отбеляза Джордж.
— Несъмнено е така — отвърна Бат.
— И е бърз.
— Сигурен съм, че е.
— И ми казаха, че е ненадминат в скачането.
— Всички коне скачат добре, сър, ако ги обучиш.
— Струва ми се, че е малко над моето тегло.
— Така е, господин Вавасор. Близо деветдесет килограма.
— Може би дори сто — рече Вавасор.
— Щом казвате, сър. Човек никога не може да бъде сигурен на какво е способен един кон.
Джордж не зададе повече въпроси на коняря си, но остана с впечатлението, че трябва да продаде кафявия си кон при първа възможност. Тук искам да посоча, че този кон бе отлично животно. В края на предишния сезон се бе преуморил и бе окуцял, а собственикът му, имайки повече пари, отколкото мозък в главата, го продал, защото не бе имал търпение да изчака да оздравее. Но тази продажба му спечелила лоша репутация, както понякога се случва с някои от най-добрите животни. Ето как конят се бе озовал в Татерсол38 и Вавасор го бе купил евтино, мислейки, че може да изкара пари от него, съдейки по очевидните му достойнства. Не бе открил някакви проблеми с жребеца. Бат Смидърс също не бе открил, но той държеше на репутацията си и просто искаше да демонстрира, че разбира от коне. Джордж Вавасор разбираше от коне не по-зле от всеки друг, може би, с изключение на продавачите на коне и ветеринарите, но, подобно на всички мъже, се съмняваше в знанията си, въпреки че никога не би го признал, поне по този въпрос. Ето защо той прие мнението на Бат и реши, че нещо с този кон не беше наред.
— Ще направим един пробег от голямата гора — рече Джордж.
— Ако стигнат дотам, сър — отвърна Бат.
— Във всеки случай ще яздя кафявия кон — каза Джордж.
Веднага след като това решение бе взето, членовете на клуб Робъри ги застигнаха и пътят се изпълни с коне. Вече бяха само на четвърт миля от църквата в Еджхил, където беше срещата. Бат изостана малко с двата ловни коня, докато останалите яздеха заедно в тръс. Другите коняри бяха избързали и в момента решеха перчеми и почистваха стремета и конски крака от прахта, вдигнала се от пътя. Но Бат Смидърс беше като господаря си и не обичаше да си общува с други мъже. Освен това Вавасор със сигурност щеше да му даде различни инструкции.
— Тази година имате ли добра селекция от коне? — попита Максуел, обръщайки се към Джордж Вавасор.
— Не бих казал. Никога не съм имал добра селекция, както се изразихте. Обикновено разполагам с един добър кон и три или четири куци кранти. Струва ми се, че онзи кафявия е много добър.
— Виждам, че конярят ви е довел и онази червеникавокафява кобила.
— Тя е от куците. Не че наистина куца. Всъщност е напълно здрава и едва ли някой ловец би могъл да се оплаче от нея. Проблемът е, че издава звуци, когато препуска.