— И се чува от три полета разстояние — рече Грайндли.
— От пет, ако са достатъчно малки, а слухът ти е достатъчно остър — отвърна Вавасор. — Въпреки това не бих я заменил за най-добрия кон, който съм виждал.
— Прав е, Гриндемс — обади се Максуел.
— Не е прав — отвърна Грайндли. — Изобщо не е прав.
— Конете ви винаги вършат онова, което се изисква от тях — рече Джордж, — така че не виждам от какво можете да се оплаквате.
— Отново е прав, Гриндемс — обади се Максуел.
— Мога да го надбягам, когато си пожелая — заяви Грайндли.
— Ако първо не се убиете, за което няма да е виновно животното, между другото — отвърна Джордж.
— Отново те постави на мястото ти, Гриндемс — каза Максуел, след което господин Грайндли пришпори коня си, заобиколи църквата и навлезе в полето, където бяха събрани хрътките. Бе предпочел да избяга, тъй като разговорът бе станал твърде разгорещен за неговия вкус. Ако Вавасор беше сам, щеше да му се озъби и да отвърне нещо хапливо, но не можеше да си позволи да губи самообладание в присъствието на краля на клуба. Господин Грайндли не беше популярен и ако Максуел се настроеше против него, спортният му живот в Робъри можеше да приключи.
Животът на хора като господин Грайндли, покровителствани от мъже, които ги превъзхождат, не изглежда особено приятен. Но човек може да намери подобни мъже във всяка компания. Не мога да кажа защо бе считано, че банкерът господин Максуел, пивоварите господин Стоун и господин Притиман и литераторът господин Полък превъзхождаха господин Грайндли. Един професионален адвокат е поне толкова добър, колкото един пивовар и има много адвокати, които държат главите си високо вдигнати и не позволяват на никой да ги тъпче.
Грайндли беше богат мъж или поне достатъчно богат за живота, който водеше. Не знам много за произхода му, но съм сигурен, че не бе по-лош от този на господин Максуел. Адвокатът не бе нито глупав, нито невеж, докато според мен господин Максуел беше глупак. Грайндли бе постигнал всичко сам, докато Максуел нямаше да стане банкер, ако баща му не беше банкер и неговата банка нямаше да просперира, ако партньорите му не разбираха от бизнес много повече от него. Грайндли знаеше, че бе по-умен от Максуел, но въпреки това му се подмазваше и търпеше постоянните му подигравки. Превъзходството на Максуел не идваше и от ездата, защото на Грайндли не му липсваше кураж и всички знаеха, че банкерът е пристрастен към охолния живот и не е в добра форма. Мисля, че това превъзходство произтичаше от външния вид на мъжете: от държанието, походката и общото им излъчване, което при единия бе добро, а при другия лошо. Превъзходството на един мъж над друг е нещо рядко, но веднъж придобито, то много трудно се губи.
Този феномен е още по-очевиден сред младите момчета, тъй като те не са толкова съвестни, колкото мъжете, и са по-пристрастени към тиранията. Освен това слабите момчета не усещат толкова остро срама от покорството. Кой не помни ученици като Максуел и Грайндли от собственото си детство — тиранинът и неговият роб, онзи, който налага волята си и онзи, който подчинява своята? Дори в училище невинаги става дума за физическа сила и по-голяма смелост. Не става въпрос нито за интелект, нито за тактичност или съобразителност. Хората, които често си общуват с млади момчета, ще ви кажат, че някои от тях налагат превъзходството си над останалите със силата на своя дух, но се съмнявам, че това е съзнателно търсено и по-скоро ми се струва, че тази роля им е натрапена. Тук отново бих посочил, че излъчването на момчето е нещото, което гарантира неговото превъзходство над връстниците му.
Но момчето-тиранин невинаги се превръща в мъж-тиранин и момчето-роб невинаги се превръща в мъж-роб, защото въпросното излъчване често се променя и от благородно става посредствено и обратното.
— За Бога, ето го и Полък! — възкликна Максуел, когато навлезе в полето до църквата. — Ще заложа половин крона39, че е пристигнал от Лондон тази сутрин, че снощи изобщо не си е лягал и че ще ни каже това поне три пъти, преди хрътките да бъдат пуснати.
Господин Полък беше литераторът-спортсмен.
Седемнадесета глава
Еджхил
Струва ми се, че на този свят няма по-красива гледка от глутница ловни хрътки, насядали около ловец в ранна зимна утрин, ако мястото на срещата е било избрано с артистична вещина. Това място трябва да бъде в малко тревисто поле. Не е абсолютно задължително да е далече от всякакви постройки, нито плетовете да бъдат грижливо подрязани и подравнени съобразно изискванията на модерното селско стопанство. Наблизо трябва да има дървета и земята да е малко неравна, за да могат хрътките и слугите да се съберат на едно място.