Неусетно достигнаха до гората Клеши Смол, но я прекосиха, без да спират и излязоха от другата й страна, където започваше пасбището на фермата Клеши. Тук Максуел и Вавасор се присъединиха към останалите. Те бяха успели да съкратят около триста метра от разстоянието, минавайки напряко, но за сметка на това се бяха забавили, защото им се бе наложило да прескочат потока Маръм, който сър Уилям бе прекосил през брода. Темпото стана толкова бързо, колкото позволяваха изморените им коне, а в няколко случая и по-бързо. Прислужникът на Сър Уилям бе яздил с него и старецът се бе качил на втория си кон в Клейдън. Максуел беше успял да направи същото, но вторият кон на Том така и не се бе появил и животното му изнемогваше. Грайндли бе изостанал малко, може би задоволен от факта, че бе победил Калдър Джоунс. Сега е времето да кажа, че той така и не получи златната си лира от него. Бурго, Вавасор и джентълменът от провинцията продължаваха да яздят най-отпред, но и тримата искаха лисицата час по-скоро да се предаде. Ах! Нищо не може да се сравни с искреното желание на ловеца лисицата най-накрая да се измори, когато конят му започне да пръхти от изтощение и той осъзнае, че усилията му ще бъдат напразни, ако животното не бъде заловено в следващото или по-следващото поле! До този момент всичко се е развивало чудесно и си оставил десетки мъже зад себе си, но каква би била ползата от това, ако и самият ти не постигнеш нищо накрая?
Всички, които познаваха местността, вече бяха заключили, че лисицата се е насочила към еленовия резерват Торндън, но до него все още имаше цели три километра и хрътките бяха толкова близо до своята плячка, че клетото животно едва ли можеше да се надява да го достигне. Лисицата бе опитала да се скрие в една отводнителна тръба близо до фермата Келши, но хрътките бяха успели да препречат пътя й. Скоро след това се хвърли в една канавка и хрътките я изпревариха, давайки възможност на конете, които също я гонеха, да скъсят дистанцията.
— Край с мен — оплака се Бурго на Максуел.
— За твой късмет същото може да бъде казано и за лисицата — отвърна банкерът.
Но на лисицата й бяха останали малко повече сили, отколкото на коня на Бурго Фицджералд. Той прекъсна бяга си за около минута, след което отново тръгна, но бе изпреварен от самия сър Уилям. Джентълменът от провинцията също го изпревари, като после се провикна:
— Йойкс42! Дотук беше! Горкият човек!
— Какво си се развикал? — сряза го сър Уилям. — Да не мислиш, че не знам къде е лисицата?
Фермерът веднага се оттегли и стана много по-незабележим отпреди.
Напуснаха Клеши и навлязоха в община Торнден. Тази земя бе част от фермата Сорел — място, което двама от тях щяха да помнят дълго. Тук сър Уилям се отклони наляво, насочвайки се към една порта, но Максуел и Бурго Фицджералд, следвани от Вавасор, продължиха право напред. Пред тях имаше граничен насип и огромна канавка, които сър Уилям нарочно бе избегнал. Максуел, който най-накрая бе възвърнал обичайната си увереност, дори не се поколеба. Конят му бе сравнително свеж и с лекота се справи с двете препятствия. След това дойде ред на клетия Бурго! Ах, Бурго, ако не беше още дете, щеше да знаеш, че след всичко, случило се днес, след всички усилия, положени от коня ти, той няма да може да се справи. Но нима Бурго Фицджералд някога бе проявявал умереност? Препусна към насипа така, сякаш бе първата ограда за деня, пришпорвайки клетия си кон, все едно шпорите можеха да му вдъхнат допълнителни сили. Животното скочи върху насипа и го удари с гърди, като някак си успя да го прехвърли, но после полетя с главата надолу в канавката от другата страна: безформена топка от крайници, глава и тяло. Това бе краят на неговата кариера и сърцето му бе разбито! Горкият благороден звяр — но благороден напразно! Бе дал всичко от себе си до последния си дъх и заслужаваше да бъде в по-добри ръце. Невежеството на господаря му го бе погубило. Има мъже, които така и не научават на какво са способни конете им. И на какво не са способни!
Имаше пролука в плета — именно през нея бе минал Максуел и Бурго, затова се бе насочил натам, към единственото място, през което би могъл да мине кон. Вавасор също пое към тази пролука и бе изкачил насипа, преди да види какво бе сполетяло Бурго. Все пак мъжът бе успял да изпълзи настрани и само конят му лежеше в канавката.