В момента се занимаваме с него, защото лейди Гленкора, която го бе обичала и щеше да се омъжи за него, ако онези мъдри джентълмени не я бяха разубедили, бе братовчедка на Алис Вавасор. Тя бе една от знатните роднини на Алис по майчина линия, като лейди Маклауд и майката на лейди Гленкора бяха първи братовчедки. Лейди Мидлотиан бе леля на лейди Гленкора и нашата Алис би могла да нарече стария Господар на Островите43, бащата на лейди Гленкора, свой братовчед (но той бе починал много преди аферата с Бурго). Маркизът на Единбург, който бе чичо и настойник на лейди Гленкора, също бе неин братовчед.
Но Алис странеше от своите роднини по майчина линия и предпочиташе да си общува единствено с роднините на баща си. Но въпреки това за един кратък период (около десетина дни) двете с лейди Гленкора бяха станали много близки. Именно тогава своенравната наследница с русите къдрици бе решила да приеме предложението за брак на Бурго Фицджералд, който бе имал бизнес отношения с Джордж Вавасор и го познаваше достатъчно добре, за да знае за роднинската връзка между неговата братовчедка и наследницата, която ухажваше. В агонията на онези ужасни седмици, когато прозорливите големци правеха всичко по силите си, за да саботират любовта й, лейди Гленкора се отби на улица „Кралица Ан“ и разказа всичко на своята братовчедка.
— Страхувате ли се от маркизите и графините и от техните титли и пари? — попита тя.
Алис отвърна, че изобщо не се страхува от тях.
— Тогава ще ми позволите ли да се срещна веднъж с Бурго във вашата дневна, за да уточним своя план за бягство?
Но Алис не можеше да направи това за новооткритата си братовчедка и трябваше да й откаже. Опита се да й обясни, че онова, което я смущаваше, не бе влиянието на онези благородни големци, а женското й чувство за благоприличие.
— Защо да не се омъжа за него? — попита лейди Гленкора и очите й проблеснаха. — Той е мой равен.
Алис й каза, че няма нищо против този брак и посъветва братовчедка си да бъде вярна на своята любов, ако тази любов наистина означава всичко за нея.
— Но аз съм неомъжена жена и не ви познавам достатъчно добре, за да ви помогна по този начин.
— Ако не ми помогнете, значи съм безпомощна! — отвърна лейди Гленкора, след което коленичи пред Алис и лъскавите й къдрици се разпиляха в скута й. — Как мога да ви подкупя? — попита тя. — Обещавам, че ще ви обикна повече от всеки друг, освен него.
Но Алис, въпреки че целуна бялото й чело и призна, че подобно възнаграждение би означавало много за нея, заяви, че не би могла да бъде подкупена по този въпрос. Лейди Гленкора й се ядоса и я нарече безсърдечна, след което я заплаши, че някой ден и тя може да бъде изправена пред такава дилема и да има нужда от помощ. Алис не й каза, че вече бе преживяла нещо подобно: не й каза, че се бе влюбила в братовчед си, но се бе видяла принудена да го отритне. Вместо това се опита да утеши своенравната си братовчедка с нежни слова и накрая момичето с русите къдрици и светлосините очи се успокои. Но на следващия ден лейди Гленкора дойде пак. Всъщност идваше всеки ден, докато прозорливите големци се трудеха, и Алис бе огромна утеха за нея.
Но както знаем големците накрая възтържествуваха и лейди Гленкора М’Клъски стана лейди Гленкора Палисър по всички правила за благопристойност, вместо да се омъжи за Бурго, противно на същите тези правила. Преди сватбата тя писа на Алис. Писмото й бе много кратко и доста тъжно, но все пак в него имаше и сладост.
„Посъветваха ме, че не е редно да обичам онзи, в когото съм влюбена. Реших да се откажа от мечтата си да се омъжа за него. Убедена съм, че като моя братовчедка ще запазите тайната ми. Струва ми се, че ще стана съпруга на най-подходящия мъж на света и ще посветя живота си на това да го направя щастлив. Сватбата ще бъде съвсем скоро. Бихте ли се съгласили да се присъедините към групата от шаферки и да направите церемонията още по-красива с присъствието си?“
В писмото си лейди Гленкора не споменаваше, че е влюбена в своя новооткрит лорд. Алис й пожела щастие от все сърце, но отказа поканата, защото не беше сигурна, че би могла да изтърпи враждебните погледи на всички онези знатни дами, които се познаваха помежду си, но не познаваха нея. Така че вместо това изпрати малък пръстен на братовчедка си и я помоли да го приеме като част от водопада от скъпи сватбени подаръци, който щеше да се излее в краката й.
43
Древна шотландска благородническа титла, предшестваща Кралство Шотландия (843–1707 г.). — Б.пр.