Кейт се бе усъмнила в искреността на това изказване, предполагайки, че леля й ще иска да остане близо до своите крайморски ухажори. Но въпреки това се бе съгласила и в края на октомври двете дами и Жанет се бяха нанесли в една удобна квартира в Клоуз44.
Наскоро се бяха навършили шест месеца от кончината на господин Гринаул, но вдовицата му бе направила грешка в смятането и мислеше, че бе изминало повече време. В деня на пристигането им в Норич стана ясно, че тази грешка се бе превърнала в неоспорим факт за нея.
— Само си помисли — рече тя, когато извади миниатюра на покойния си съпруг от багажа, прегърна я и седна за миг на един стол, попивайки очите си с кърпичка, — че само преди девет месеца той все още бе тук, с мен.
— Имаш предвид шест, лельо — отвърна Кейт, без да се замисля.
— Само девет месеца — повтори госпожа Гринаул, сякаш не бе чула племенницата си. — Само девет месеца!
Това накара Кейт да спре с опитите си да я поправя.
— Случи се през май, госпожице Вавасор — рече й по-късно Жанет. — Но до Коледа най-вероятно ще станат дванайсет месеца.
Но Кейт не й обърна внимание. Според нея Жанет бе много неблагодарна и не бе редно да си позволява да говори с такъв сарказъм за леля й. Когато госпожа Гринаул реши да разнообрази траурното си облекло с малко дантела, след пристигането си в Норич, Жанет получи няколко подаръка под формата на скъпи дрехи. Госпожа Гринаул не очакваше само слугуване от своите прислужници: тя очакваше и преданост, дискретност и може би малко потайност. И тъй като плащаше за тези неща, бе редно да ги получи.
Кейт прие да остане цял месец с леля си в Норич, а госпожа Гринаул заяви, че до края на този месец ще убеди господин Чийзакър да поиска ръката на племенницата й. Кейт напразно я увещаваше, че не желае подобен ухажор и със сигурност ще му откаже, ако й направи предложение.
— Това е много хубаво, скъпа моя — казваше леля Гринаул, — но знаеш, че някой ден ще трябва да се задомиш. А в Ойлимид ще имаш всичко.
Това предложение бе изключително щедро от страна на госпожа Гринаул, имайки предвид факта, че господин Чийзакър се интересуваше от нея, а не от племенницата й, и постоянно демонстрираше това. Именно той бе наел квартирата в Клоуз и им бе изпратил птици и сметана от Ойлимид, като се бе отбил да ги види още на сутринта след пристигането им. Но винаги обръщаше по-голямо внимание на лелята, отколкото на племенницата.
— Аз съм за господин Чийзакър, госпожице — рече Жанет веднъж. — Може би капитанът е по-привлекателен и не е толкова закръглен, но какво е приятната външност, когато нямаш нищо в джоба? Не харесвам бедните хора, а господарката също не ги харесва.
От тези думи стана ясно, че Жанет не възприемаше госпожица Вавасор като конкурент за вниманието на господин Чийзакър.
Капитан Белфийлд също бе в Норич, благодарение на мнимо военно назначение като доброволец по строева подготовка. Можем да предположим, че той притежаваше някакви достойнства в това отношение и както неговият добър приятел Чийзакър се бе изразил, поне веднъж в живота си щеше да си изкарва прехраната с честен труд. Капитанът и господин Чийзакър бяха изгладили различията си и напуснаха Ярмът като съюзници. Най-вероятно бяха сключили нещо като договор, защото капитанът отново разполагаше с пари и това се дължеше на щедростта на неговия приятел. Капитанът не бе погасил предишните си задължения към него, нито пък господин Чийзакър бе настоял за това. Той бе разтворил широко кесията си и му бе казал, че ако всичко се развие по план, ще бъде поканен в Ойлимид тази зима. Капитан Белфийлд бе кимнал и бе отвърнал, че всичко ще се развие по план.
— Предполагам, че няма да се виждате често с капитана — заяви господин Чийзакър на госпожа Гринаул на сутринта след пристигането й в Норич. Бе дошъл чак от Ойлимид, за да я попита дали се чувства удобно (а и за да проучи местните пазари). В момента носеше чифт черни ботуши за езда върху панталоните си и кръгъл цилиндър, като изглеждаше много повече в свои води, отколкото бе изглеждал на плажа.
— Едва ли, струва ми се — отвърна вдовицата. — Каза ми, че ще дежури по десет-дванайсет часа на ден. Горкият!
— Ще му се отрази много добре и трябва да ми бъде благодарен за това, че му уредих назначението. Но той ми каза да ви се извиня от негово име, ако не успее да дойде да ви види.
44
The Close — Район в предградията на Норич, разположен на площ около 180 декара, в който се намира местната катедрала, както и множество паркове и красиви стари сгради. — Б.пр.