— Не си помислих, че си го направила нарочно, но…
— Точно това си си помислила, Алис. Решила си, че лейди Мидлотиан ще ме използва, за да те подчини на волята си и да те накара да се омъжиш за господин Грей. Това си си помислила. Не съм сигурна, че съм заслужила високото ти мнение, но определено не съм заслужила такова ниско мнение.
— Не съм имала ниско мнение за теб, но трябваше да се предпазя.
— Тук ще бъдеш на сигурно място. Самата аз ще те защитавам. Името на господин Грей няма да бъде споменавано в твое присъствие, но имай предвид, че очаквам да ми разкажеш всичко по въпроса. Искам да ми разкажеш и за онзи опасен братовчед, за когото говореха такива ужасни неща в Шотландия. Чувала съм за него и преди.
Лейди Гленкора изрече последните няколко думи с тих глас и променен тон, сякаш си мислеше за нещо, което й причиняваше болка. Бе чула за Джордж Вавасор от Бурго Фицджералд.
Алис не знаеше какво да й отговори. За нея бе невъзможно да обсъжда своите най-съкровени и дълбоки чувства в тази открита карета, при положение че прислужникът седеше отзад и може би слушаше. А и това бе първият й разговор с братовчедка й, която не познаваше толкова добре. Истината бе, че изобщо не е възнамерявала да обсъжда тези неща и определено не по този начин, така че не каза нищо.
— Тук започва паркът — рече лейди Гленкора, сочейки един огромен изсъхнал дъб отстрани на пътя. Зад него започваше оградата от колове, опасваща парка. — Това е дъбът Мачинг, под който Ричард I или Едуард III, не помня кой от двамата, бил посрещнат от сър Гай де Палисер на връщане от война, лов или нещо подобно. Кралят бил много изморен, но сър Гай повдигнал духа му. Джефри Палисър, който е братовчед на моя съпруг, твърди, че за щастие, сър Гай извадил манерка с бренди и почерпил краля, който веднага му подарил всички земи в Мачинг. Но тогава тук имало приорат51, пълен с монаси и не съм сигурна как точно е станало това. Но знам, че един от братята на сър Гай е бил абат и член на Камарата на лордовете. По същото време кралят му подарил Литълбъри, което е на около десет километра оттук. Джефри Палисър казва, че сър Гай получил страшно много пари за една глътка бренди. Джефри е тук сега и се надявам, че ще го харесаш. Ако не родя дете и господин Палисър не се ожени повторно, Джефри ще бъде наследникът.
Гласът й отново стана тих и странен.
— Предполагам, че повечето стари родове са получили земите си по този начин.
— Или по този начин, или са ги откраднали. Много от тях са били непоправими крадци, скъпа моя, и смея да твърдя, че сър Гай не е бил много по-различен. Но оттогава някои от членовете на рода носят името Плантагенет. Името на съпруга ми е Плантагенет. Херцогът се казва Джордж Плантагенет и кралят беше негов кръстник. Струва ми се, че кралицата е моя кръстница. Не че имам някаква полза от това. Всъщност каква е ползата от кръстниците? Според теб има ли някаква?
— Може би вече не.
— Ако имах дете… О, Алис, ужасно е да нямаш дете, когато толкова много неща зависят от това!
— Но вие се оженихте съвсем скоро.
— Виждам укора в очите му, когато ми задава въпроси. Но не мисля, че някога ще ме обвини. Не и ако общественото му положение зависи от това. Е, както и да е. Това е Мачинг. Помниш ли онази порта, покрай която минахме и накъдето искаше да завие Денди? Обикновено влизаме оттам, но сега заобиколихме, за да ти покажа града. Това е странноприемницата. Нямам представа кой би отседнал там. Не съм виждала някой да влиза или излиза. Това е пекарят, който пече хляба ни. Отначало го правехме в къщата, но никой не го ядеше. Знам, че онзи мъж там поправя обувките на господин Палисър. Той е много взискателен по отношение на обувките си. Когато влезем през другата порта, ще видим църквата. Тя е в самия парк и е много красива, но не е толкова красива, колкото са развалините на приората до къщата. Те са най-голямата забележителност тук. Много обичам да се разхождам там на лунна светлина. Често се сещам за теб, когато го правя. Не знам защо. Всъщност знам и някой ден ще ти кажа. Хайде, госпожице Флърт!
Подкараха през парка и лейди Гленкора й посочи църквата, а след това развалините. Пътят минаваше през тях и неусетно се озоваха пред входната врата. Ъгълът на къщата бе на около двеста метра от входа на стария приорат. Сградата беше голяма и много красива, с две дълги фасади. Но си беше просто къща. Не беше палат, нито замък и едва ли някой би я нарекъл имение. Имаше четири остри покрива, а прозорците на салоните се отваряха към моравата, която разделяше къщата от старите развалини и която всъщност ги обграждаше и влизаше в тях, образувайки пода на стария параклис, старата трапезария и старите галерии със сводове. Повечето галерии все още стояха и около тях се виждаха каменните плочки, но правоъгълният двор беше обрасъл с трева и в центъра имаше голяма каменна ваза с широка основа, от която висяха цъфнали пълзящи растения и зелени филизи.
51
Приорат — Мъжки или женски католически манастир, ръководен от приор или приореса и подчинен на съответното абатство. — Б.пр.