– Да не си посмял да му вменяваш вина по този начин. Ние сме семейство. Всички. И част от това да имаме семейство, означава да оказваме подкрепа на брат ни, когато той открие нещо, от което се нуждае.
Свен се освободи от хватката му.
– Имаме нужда от Страйдър.
– Страйдър се нуждае от Роуина – отвърна Рейвън спокойно от бюрото. – Виждали сте начина, по който я гледа. А и той има син, който да отглежда. Лично аз бих искал да видя Александър безопасно настанен в дом.
Рейвън погледна към Страйдър.
– Всички вие знаете, че никога не съм познавал родителите си. Майка ми е починала при раждането ми, а баща ми, преди да бъда изпратен за отглеждане. – Погледът му се насочи към Свен. – На теб може и да не ти пука за роднините ти, но ги познаваш и можеш да отидеш и да ги посетиш всеки път, когато поискаш. Нямаш представа какво е да се чудиш какво представлява бащината любов или майчината ласка. Заклех се да служа на Братството, така че деца като тези да получат онова, което ми липсваше.
Рейвън се изправи и протегна ръка към Страйдър.
– Дали тук, или в чужбина, ще ти служа където и да отидем. Но заради доброто на Александър, се надявам да решиш да останеш тук и да му бъдеш баща.
Вал кимна.
– Ние можем сами да ходим по турнири и въпреки това да посредничим между Утремер и Англия.
Уил изви устните си и изсумтя в знак на несъгласие, но в крайна сметка се присъедини към останалите.
– Любов, блях. Никога не съм мислил, че ще се хванеш на такава глупост, но се надявам, че тези проклети и глупави емоции ще ти послужат по-добре, отколкото на мен.
Всички погледнаха към Свен, който не бе помръднал.
– Стоя зад думите си. Няма да се съюзя с вас и да гледам как каузата ни се проваля.
– Не се нуждая от разрешението ви – каза Страйдър. – Просто исках всички да го разберете от собствената ми уста.
– Ето че вече знаем – отсече Свен и напусна шатрата.
– Ще се върне – каза Уил. – Или ще го налагам с юруци, докато не го стори.
Страйдър изсумтя при тези думи.
Роуина дръпна плаща на входа. И тримата му мъже мигновено започнаха да се държат неловко и бързо се изнизаха навън.
– Прекъснах ли нещо? – попита тя, като внасяше лютнята в шатрата.
– Не, приключихме – той се намръщи, когато хвърли поглед назад към входа, очаквайки да види Александър да припка зад нея.
– Александър е с Бриджит и Фатима в стаята ми.
Страйдър кимна.
– Добре. Исках да остана няколко минути насаме с теб. Мислех си…
– Какво е това? – попита тя, прекъсвайки го, докато се придвижваше към бюрото му.
Той се намръщи, когато видя как тя взема списъка с двубоите за турнира, които Уил му бе прочел по-рано тази вечер.
– Нищо. Само списък с противниците ни.
Лицето ѝ пламна, докато прелистваше купчината листове.
– Мили Боже... колко мъже има тук?
– Сто и петдесет.
– Сто и петдесет? – повтори тя невярващо. – Тук пише, че ще има двубои в три поредни дни.
– Да, имаше толкова много участници тази година, че Хенри реши да удължи времето за двубоите.
Тя го погледна невярващо.
– Защо всички са тук?
– Защото Хенри е обявил теб като награда.
Тя се стегна, докато разглеждаше имената.
– Половината от тези мъже открито ме презират. А останалите не познавам изобщо. Откъде са дошли?
– Отвсякъде, Роуина. Както сама каза, ти притежаваш едно от най-добрите парчета земя в познатия свят. Тук има много хора, които биха продали душите си, за да го имат. Като се ожени за теб един мъж, от безимотен рицар се превръща във влиятелен барон. Ти никога не си била без нищо, така че не можеш да си представиш какво изкушение представляваш.
Тя тръшна листовете, изглеждайки ужасена.
– Значи аз съм една високо оценена гъска и нищо повече?
– Роуина, ти го знаеше през цялото време.
– Да – каза тя гневно. – Но не знаех, че ще изпълзят мъже от всички краища на Европа само за да се бият помежду си за парче земя, което се оказва мое.
Той бе озадачен от логиката и възмущението ѝ.
– И това! – тя посочи към едно от имената, които не можеше да прочете. – Деймиън Сейнт Сиър се е записал за двубой? Деймиън?
– Да, никой ли не ти е казал?
– Очевидно не. Защо ще участва?
– Ти го забавляваше през изминалата седмица, докато се опитваше да го изобличиш.
– Забавлявала съм го? – изкрещя тя. – Мъжът уби най-добрата ми приятелка и е хладнокръвен убиец. Никога няма да се омъжа за такъв като него. По-скоро бих умряла.
Страйдър се опита да я успокои.
– Не се притеснявай, милейди. Няма да се наложи да се омъжиш за него или за някой от другите. Ще спечеля турнира за теб.
Тя наклони глава подозрително.