Страйдър прочисти гърлото си. Трудно беше да ѝ се ядосва, когато тя стоеше там, докато се извиняваше и изглеждаше толкова привлекателно.
– Прощавам ти.
– Добре – тя се отдръпна и изкряка.
Страйдър извъртя очи. Роуина се засмя.
– Само те дразня.
Тя хвърли поглед през рамо към мястото, на което спеше Александър, сякаш за да се увери, че момчето не е помръднало. След това разтвори пелерината си. Дъхът му заседна в гърлото, когато видя прозрачната ѝ риза, която по-скоро показваше, отколкото скриваше тялото ѝ. Розовите ѝ зърна бяха твърди и леко щръкнали, умоляващи го да ги вкуси.
Но повече от това, ризата ѝ показваше грубия му почерк, с който бе написал думите
„Аз принадлежа на Страйдър“. Тя сложи ръка на бузата му.
– Не съм забравила.
Тя остави пелерината ѝ да се затвори и след това се опита да надникне под туниката му.
– А ти?
– Не, но за разлика от теб, бях принуден да измия моето, след като Вал и Рейвън го видяха. Подиграват ми се от дни.
– Така ли?
– Да, затова тази вечер Рейвън се оттегли, за да лъска бронята ми.
– А Вал?
– Той все още куца.
Тя се засмя, когато чу това. Страйдър отметна пелерината още веднъж, така че да може да придърпа едва прикритото ѝ тяло към своето и да погали кожата ѝ през ефирната материя.
– Ммм – въздъхна той срещу ухото ѝ. – Иска ми се да бях вътре в теб точно сега, да те вкусвам ...
Тя се изчерви при думите му.
– Милорд, синът ти спи само на няколко метра от нас.
– Знам, и това е причината, поради която в момента не си на пода, покрита с целувките ми.
Той обхвана лицето ѝ с едната ръка, целуна я дълбоко, после я пусна. Роуина отстъпи назад и му се усмихна.
– Имаш нужда от почивка. Утре трябва да победиш трима мъже.
– Да, така е.
Тя взе двете му ръце в своите и се вторачи в белезите по тях, сякаш ѝ причиняваха болка.
– Съжалявам, че не казах да, когато ме помоли да се омъжа за теб, и се моля никой да не пострада в тази пародия, особено ти.
Той кимна.
– Знаеш, че когато спечеля, възнамерявам да те задържа.
– Знам. Александър има нужда от майка.
В очите ѝ имаше болка, от която сърцето му се сви.
– Роуина…
– Шшт – каза тя, слагайки пръст върху устните му. – Знам, че не мога да те задържа вкъщи, Страйдър. Нямам никакво желание да се опитвам. Както каза в килията, най-добре е да се оженим. Това решава всичките ни проблеми и дарява Александър с дом.
Той никога нямаше да я обича повече, отколкото в тази минута. Тя не искаше нищо за себе си. Нищо. Целувайки ръката ѝ, ѝ пожела лека нощ и я наблюдаваше как си тръгва.
Утрото дойде твърде бавно за Страйдър, които се мяташе и въртеше заради картини, в които Роуина бе гъска на масата му. Жалко, че не бе облечена в ефирната рокля, а по-скоро бе изпечена. Кошмарите бяха ужасни.
Фатима дойде, за да се грижи за Александър, докато Дрюс и Рейвън го подготвяха за двубоите. Първата му битка бе в десет и когато се появи на терена, за да изчака реда си, погледът му се отправи към трибуните, докато не намери това, което търсеше.
Роуина седеше там със своите придворни дами, облечена в бяла, тясно скроена рокля и корона на главата си, украсена с бели гъши пера.
Той се засмя против волята си особено след като видя лицето на чичо ѝ до нея.
Можеше да разчита на своята дама да вбеси всеки мъж в близост до нея.
Роуина мразеше факта, че чичо ѝ и кралят я задължават да присъства на този провал.
Всеки път, когато двама мъже се хвърляха един срещу друг, тя се свиваше и затваряше очи. Винаги бе мразела звука от копитата на конете, от копието, сблъскващо се с плът и метал, и неизбежния шум от тръшването на тяло върху земята. Как можеха мъжете да бъдат толкова нецивилизовани един към друг? Космите на тила ѝ настръхнаха. Тя обърна глава, очаквайки да види как Страйдър се взира в нея. Не беше той. Долу стоеше Деймиън на гърба на големия си бял боен кон. И двамата бяха покрити със златни ризници и броня. Не можеше да види очите или лицето на Деймиън, но можеше да почувства студения му поглед върху тялото си.
Бързо извърна очи. Стори ѝ се, че измина цяла вечност преди Страйдър най-сетне да се появи. Той свали от коня първия си съперник без никакви усилия. Одобрителни викове преминаха през тълпата. След като достигна края на полето, накара черния си кон да се завърти в кръг. Той се надигна на задните си крака, ритайки във въздуха с предните, когато Страйдър пусна счупеното копие. Той отпусна юздите на коня си и наклони глава към нея.
Роуина прехапа устни развълнувана, въпреки че не трябваше да бъде. Преди да успее да се спре, тя изпрати въздушна целувка на своя победител.