– Какво направи? – попита чичо ѝ.
– Нищо – отвърна тя, гледайки надолу и подръпвайки ръкава си.
– Да не би… – той погледна към Страйдър, после обратно към нея. – Да не би да изпрати целувка на граф Блекмор?
– Привижда ти се, чичо.
– Да, направи го – каза Бриджит до нея. – Тя е влюбена в графа, милорд.
Роуина се намръщи на приятелката си.
– Вярно ли е това? – попита я той.
Нямаше нужда да го отрича.
– Да, чичо, така изглежда.
Лицето му стана убийствено сериозно.
– Тогава се моля за твое добро, Роуина, той да не изгуби.
– Няма – отвърна тя убедено.
Той трябваше да спечели този турнир. Нещо повече от бъдещето ѝ зависеше от успеха му.
След като двубоите приключиха и благородниците отидоха да вечерят, Страйдър очакваше тази нощ Роуина да дойде в шатрата му. Беше подготвил всичко, включително да изпрати Александър да спи при Рейвън. Но тя не се появи, и когато отиде в залата, за да попита за нея, бе посрещнат от приятелката ѝ Джоан, която му каза, че Роуина е болна тази нощ и не може да присъства на тържествата.
Когато се опита да отиде в стаята ѝ, за да види как е, чичо ѝ го беше отпратил.
– Не можем да позволим хората да си помислят, че предпочитаме един рицар пред друг, нали?
Ядосан от истинността на думите му, Страйдър се отправи обратно към шатрата си, където прекара самотна нощ, сънувайки как една жена, облечена като гъска, прави любов с него. Когато пое към полето на сутринта, бе изтощен. Както и преди, Роуина бе на трибуните, облечена в друга гъсешка рокля. Но днес изглеждаше доста по-бледа. Загрижен за нея, той отново се опита да я види, но бе възпрепятстван от чичо ѝ и краля.
Така че вместо това той изпрати Александър при нея. Синът му се втурна през тълпата, избягвайки телата, докато си проправяше път през трибуните до Роуина. Сърцето му се изпълни с гордост, когато тя взе момчето и то седна в скута ѝ, така че да може да гледа двубоите. Тя все още изглеждаше бледа, но сега, когато разговаряше с Александър и му сочеше нещо, имаше малко повече цвят в бузите си. Няколко минути по-късно, когато дойде редът на Страйдър да се състезава, Рейвън хвана юздите на коня му и го задържа на място, когато той трябваше да потегли и да посрещне своя опонент.
– Какво правиш?
Рейвън кимна към трибуните с глава, накъдето Страйдър погледна и видя как Александър тича към него. Той се препъна, когато стигна до тях, с което изнерви коня на рицаря. Докато Страйдър успокояваше звяра, Рейвън бързо вдигна Александър, за да го предпази.
– Внимавай, малкия – предупреди той. – Коня на баща ти може да те помисли за малка мишка и да те стъпче.
Александър дишаше тежко, когато Рейвън го задържа до Страйдър.
– Лейди Роуина ти изпраща това, татко.
Александър му подаде къс хартия, върху който бе написано нещо.
– Тя каза, да ти кажа, че не може да се види с теб преди последния двубой да приключи, но ти дръж това близо до сърцето си, после тя ще ти го прочете и ще те зарадва.
Страйдър прегърна Александър и му благодари. Рейвън го свали долу и момчето се завтече обратно към Роуина, докато Страйдър пъхаше бележката в ръкавицата си.
– Писмо – присмя се Рейвън. – Рискуваш живота и здравето си и вместо целувка всичко, което получаваш, е безполезно парче хартия. – Той поклати глава. – Боже, пощади ме от стрелата и ако Купидон трябва да стреля в сърцето ми, тогава остави я да ме убие.
Страйдър го пренебрегна, докато взимаше копието си от ръката на Рейвън и се изправи пред своя съперник. Той препусна с жребеца си по полето и свали от коня другия ездач на първото преминаване.
Страйдър хвърли копието си на земята, а след това погледна назад към Роуина.
Мястото ѝ бе празно и никъде нямаше следа от Александър. Разочарован, той въздъхна уморено. Нямаше съмнение, че гледката на това, как поваля човек на земята, я разстройва. Копнеейки да може да прекара известно време с нея, той слезе от коня си и отиде да чака следващия си двубой.
Тази нощ, след като двубоите бяха приключили, нямаше следа нито от Александър, нито от Роуина в голямата зала или шатрата му. Всичко, което получи, бе посещение от Фатима, която му каза, че дамата искала компания тази вечер и затова бе задържала Александър при себе си в спалнята. Толкова за изпращането на неговия шпионин.
По дяволите. С натежало сърце, Страйдър извади бележката и се загледа в нея. За пореден път в живота си съжали, че не може да чете. Вместо това той проследи красивия почерк с пръста си, копнеейки Роуина да бе с него.
По-рано той почти бе помолил един от хората си да му го прочете, но се беше спрял. Може би съдържаше нещо лично. Тя бе казала, че ще му го прочете и затова той щеше да го пази до сърцето си, докато го направеше. Жадуващ за нея, Страйдър вдигна хартията до носа си, като усети съвсем лек полъх на аромата ѝ. Тялото му се възбуди незабавно, докато образът ѝ, облечен в ефирна рокля, нахлу в съзнанието му.