Малцината, които са му останали верни, сигурно опитват да гарантират сигурността му, ако бъде допуснат в Школата. Знаят, че не може да прелети над стените, без да отслаби пагубно защитата на съзнанието си. Може би се пазарят с Дистран и помощниците му и настояват срещата със Стилиан да бъде проведена в Студена камера.
А Дистран, какъвто си е пипкав тъпчо, напълно лишен от ума, необходим да управлява Школата, напразно ще се надява Стилиан и неговите Закрилници първи да предприемат нещо. Каквото и да е, само за да ги удари с цялата мощ на магията в Ксетеск, но да е чист в очите на мнозинството. Принуден е обаче да бъде предпазлив. Всяко посегателство срещу Стилиан ще подтикне Закрилниците към безмилостна атака, а те биха могли да сторят много злини и на града, и на Школата преди да бъдат обезвредени.
Не се наложи да чака дълго. Около час след пристигането му в хладната лунна вечер кулата над портата загъмжа от стрелци и магове, а едното крило на портата се открехна. Излезе един-единствен човек и веднага затвориха. Стилиан се изправи и тръгна насреща със Сил до себе си. Другите Закрилници наблюдаваха безмълвно.
— Виж ти… Дистран! Каква чест за мен!
Не си протегнаха ръце. Все пак Стилиан си каза, че Дистран заслужава поне малко уважение, защото е решил да дойде лично.
— Какво искаш? — попита Дистран уж равнодушно, но очите издаваха смущението му.
— О, само подслон през нощта за един морен пътник — сопна се Стилиан с отровен глас. — Ти какво си мислиш, че искам, по дяволите?!
Дистран се сви от внезапния изблик на гняв.
— Не мога да ти позволя да се върнеш. Решението е взето. Аз съм Господарят на Хълма.
Стилиан стисна устни преди да напомни:
— Само че аз съм тук, нали? Сигурно си знаел, че ще дойда все някога.
— Да, уверих се, след като научих, че си жив и си минал източно от планините.
— Какъв лош късмет за теб… — поклати глава Стилиан. Крайчетата на устните на събеседника му се извиха нагоре.
— Не чак толкова.
Стилиан се взря в лицето му и остави мълчанието да се проточи.
— В момента не си господар на почти нищо — заговори накрая. — Неограничено разкъсване разяжда небето и вещае заплаха за гибелно нашествие от друго измерение. Единствено на мен и на Гарваните ни стига досетливост да търсим изход. Западняците са пред портите на Школата в Джулаца. Подкаменният проход е в техни ръце, десетки хиляди могат да настъпят към Корина когато си пожелаят. А какво направихте ти и поддръжниците ти в мое отсъствие? Вместо да започнете проучвания съгласно моите заповеди, да организирате както трябва защитата на града или да изпратите войници в битката за Джулаца, избрахте да задоволите властолюбието си.
Колко жалко ще изглеждаш, когато драконите пръснат Кулите на Ксетеск тухличка по тухличка. Ако имаше капка мозък в главата, щеше да проумееш, че е по-добре да оставим разногласията си за дните, когато сме се справили с всички заплахи. В момента се нуждая от достъп до Библиотеката. Точно сега не е важно кой управлява Школата.
— Библиотеката ли? Тоест искаш да свършиш в Ксетеск работата, която ние сме пренебрегнали и която Гарваните вършат в Джулаца?
Стилиан се напрегна, изражението му стана по-сурово, впи пронизващ поглед в очите на Дистран.
— Нима Гарваните са се добрали до Джулаца?
— Колкото и ниско мнение да имаш за стореното от нас, ние отново поддържаме връзка с Джулаца, откакто те премахнаха Покрова на демоните. Тъкмо в този миг Гарваните се появили по твърде необичаен начин. Както научихме, скоро след това освободили няколко хиляди пленници насред града, гъмжащ от западняци, после пък се заели да търсят текстове на Септерн в Библиотеката.
Стилиан се разсмя от душа съвсем неочаквано за Дистран.
— Боговете да се сгромолясат, бива си ги тия Гарвани! Признавам охотно. — Веселието в миг изчезна от очите му. — Я ми кажи, те откога са в Джулаца?
— Отпреди зазоряване днес.
Стилиан си прехапа устните. Ако не побързаше, те може би щяха да се прехвърлят в измерението на драконите без него. Не биваше да им го позволи. В ума му сякаш се разпръсна мъгла и той съзря отговора на всичките си проблеми.
— Ще ти предложа нещо… — Дистран се намръщи срещу него и неволно отстъпи крачка назад. — Мисля, че ще е от полза и за теб.
— Слушам те.
— То се знае.
ГЛАВА 27
Заклинания тътнеха над калдъръмения пръстен около Школата, основите на сградите се разтърсваха. Звън на метал, викове на мъже и жени, глухите удари на камъни, запратени от катапулти, промени в потоците от мана с извършването и разсейването на заклинания — всичко това достигаше, макар и отслабено, до Сърцето на Кулата, където седеше Илкар.