Заслушваше се, готов да скочи, ако долови промяна, и прелистваше текст след текст, търсеше бележки, споменаване или поне няколко изречения за проучванията на Септерн.
В Библиотеката недалеч от него Ериан и Дензър подлагаха на изпитание услужливостта на библиотекарите и архиварите, които Барас успя да отдели, за да им помагат. Надяваха се на внезапна находка, но тя изглеждаше все по-невероятна, докато денят напредваше към ветровит следобед.
А в стая, колкото се може по-закътана от шума на смъртта и бойната слава, спяха Хирад и Незнайния. Не че имаха нужда от тишина. Професионалният наемник умееше задължително да наваксва съня дори зад самата фронтова линия. Илкар обаче се погрижи нищо да не ги смущава. Предстояха тежки дни.
Елфът си потърка очите и се вторачи начумерен в купчините книги, свитъци и опаковани книжа, които тепърва трябваше да прегледа. Предварително се бе настроил, че търсенето ще е трудно. Запазените трудове на Септерн бяха съвсем малко — петте подвързани книги чакаха до лакътя му. Но и тримата магове в отряда знаеха, че мъдростта на Септерн твърде често е била въплъщавана в бележки на късчета хартия, в коментари по полетата на други книги или в драсканици на гърба на пергаменти. Те или са били изгубвани безследно, или някой е успявал да ги препише. Сега разполагаха най-вече с препратки към други препратки и с твърде непълните знания на архиварите. Илкар се намръщи. Искаше да проследи тънката нишка, която напипа в предишния пергамент. Въздъхна и продължи да чете.
И в Библиотеката на Джулаца часовете се изнизваха, а Ериан и Дензър съзнаваха колко е ограничено времето им. Въпреки уверенията на Барас, че ще получат добронамерена помощ, архиварите ги посрещнаха крайно недоверчиво. Тримата старци и младият им ученик ги гледаха надменно над дългите си носове и сумтяха след всяка молба.
— За да е подредена библиотеката, необходим е определен тип маг, нали? — поклати глава Дензър скоро след като влязоха.
— Да, все едно са братя на библиотекарите в Дордовер — съгласи се Ериан.
— Магията е една, маговете са еднакви — погали ръката й той.
Тя се усмихна и опря длан в корема си.
— Надявам се да е така.
Неприязънта на архиварите се стопи полека, щом се увериха, че маговете на Гарваните не са дошли да им измъкнат тайните на Школата. Понякога се усмихваха, подсказваха услужливо, накрая наистина започнаха да им помагат усърдно.
Ученикът седеше пред бюрото до тях и четеше сборен текст за кодираните знания на Джулаца. Понякога нервно вдигаше глава и се ослушваше за звуците на битката.
— Няма пряка опасност за нас — успокои го Дензър.
— Откъде знаете? — промърмори младият Терус.
По луничавото му лице направо беше изписано какво страхопочитание му вдъхва магът, използвал Крадеца на зората срещу Върховните вещери.
— Знам, защото Хирад Хладнокръвния още не е застанал на прага, за да заповяда да се качим на стените. Овладей се. Вашите войници са сърцати, няма да се огънат.
Терус се успокои и продължи да чете. Ериан се усмихна, а Дензър се облегна назад да изпъне схванатата си шия. Оглеждаше безбройните рафтове с трудове по магия, теоретични проучвания, анализи на заклинания и кодирани знания — тях не разбираше, само Илкар би могъл да открие нещо.
— И докъде стигнахме? — отправи въпрос сякаш към тавана.
— До нищо полезно — отвърна Ериан и кимна с благодарност, когато до дясната й ръка бяха оставени още вързани с лентички пергаменти. — Установихме, че е възможно да бъде открита връзка между ограничените проходи, създавани от Септерн, и заклинанието за свързване на измеренията, което бе използвано в Подкаменния проход. Но дотук нямаме начин да ги съчетаем в затваряща пробива структура. Терус си спомня смътно бележка в текст на Джулаца относно потоците от мана и смущенията в структурата на измерението, причинени от създаването но портали. Не я намери. Затова пък ти измисли как да поддържаш в лулата си температура, при която тютюнът гори по-добре.
— Важно откритие — кимна Дензър.
— Но навикът е отвратителен.
— Единственият ми порок.
— Не бих казала. Терус се прокашля.
— Извинете, че ви прекъсвам, но намерих нещо.
— Добро ли?
— Не съвсем.
— Е, да чуем.
Виденията се преливаха в съзнанието на Троун толкова ясно, че нямаше да ги забрави и буден. Всички чувства, миризми и желания, познати на вълчата му половина, се натрапваха в човешкия ум и за пръв път щеше да си спомня всичко.
Съзнанието му се бореше да изплува през гъстото блато на изтощението и мъката. В душата му зееше бездънна яма, измъчените мускули и претоварените сухожилия само добавяха по-тежък товар към нещастието.