Клепачите му се открехнаха — вече бе виждал това място, но с други очи. Помнеше бялото, цвета на стените, завивките и превръзките. Някои хора лежаха, други шетаха около тях. Тук беше удобно, но властваше смъртта.
Прошепна първата от хилядите молби за прошка към приятеля, когото не можа да спаси. В гърлото му се надигна ръмжене и след миг-два нечия длан се опря в челото му, после мокра кърпа охлади лицето му. Напрегна зрението си — над него стоеше възрастна жена, чиято кожа се набръчкваше около смайващо сини очи. Усмихна му се.
— Тук няма защо да се боиш от гонения заради това, което си. Възстановявай се на спокойствие.
Чак сега той се сети, че хората тук са виждали и другия му облик. Нямаше сили да смънка благодарност, но жената като че го разбра.
— Не крий скръбта си. Човешко е да плачеш. Твоите приятели му отдадоха големи почести и душата му вече почива. Отдъхни си. Аз съм Салтея. Повикай ме, ако имаш нужда от нещо.
Троун кимна и се извърна на другата страна, не искаше тя да види сълзите му.
Докато чакаха Илкар, Дензър и Ериан препрочитаха намерения от Терус текст. Смисълът беше ясен. Значи имаше и други трудове на Септерн, и то важни — подробни анализи как съществуват разкъсванията между измеренията, как съхраняват целостта си при стихийните промени в пустотата и как въздействат върху околното пространство. Той бе писал за последствията от свързването на две измерения, както и за последствията от премахването на тази връзка. Тъкмо от тези негови трудове се нуждаеха Гарваните, за да измислят бързо как да се справят с мръсното петно в небето над Парве.
Но в този отчет, предназначен за Съвета в Джулаца преди триста и петдесет години, бе посочено, че Септерн е изнесъл беседи пред видни магове от всички Школи, събрали се до Тривернското езеро. Обхванал почти всичко, което бил научил дотогава за магията на измеренията. После оставил всички тези книжа на съхранение в Школата, която дала идеята за тази сбирка. Типично за него — Септерн не се чувствал обвързан с никоя отделна Школа.
Колко жалко, че тъкмо маговете от Ксетеск го помолили да изнесе беседите си…
— Не е за вярване — клатеше глава Ериан.
— О, напротив. Как да не си припомня желанието на Стилиан да отиде сам в Ксетеск, без да му се бъркаме — промърмори Дензър.
— Значи според теб той знае за тези текстове?
— Няма никакво съмнение. Знаят и той, и Дистран. Вратата се отвори и Илкар влезе в Библиотеката. Той също разтриваше схванатата си шия. Дензър му каза за находката.
— И какъв ще е следващият ни ход? — замисли се елфът. — Ти как си представяш подбудите на Стилиан?
— Известно му е какво се опитваме да направим, следователно съзнава колко важни са знанията в тези книжа. А фактът, че пропусна да спомене пред нас за тях, когато тръгнахме от Парве, недвусмислено ми подсказва нещо — иска да дойде с нас в измерението на драконите.
— С каква цел?
— Може би не разчита на нас да намерим решението сами. Знае обаче на какво сме способни тримата заедно, значи не това е обяснението. Май го гризе любопитството, което не е толкова тревожно. Стреми се обаче и да потърси облаги за себе си или за Ксетеск, което вече трябва да ни безпокои.
— Облаги ли? — недоверчиво повтори Ериан.
— Мисля си, че ако има сгоден случай да сключи някаква сделка с драконите или да изкопчи от тях подкрепа за Ксетеск, ще го стори непременно.
— Но нали не може да се прехвърли при тях без нас? — вметна Илкар.
— Защо да не може? — озадачи се Ериан.
— Защото у нас са и двата ключа за работилницата на Септерн. Ние сме му необходими, за да отиде при драконите. А и не допускам Люпилото Каан да отстъпи пред исканията му. Не съм убеден, че разбира колко могъщи са драконите.
— Значи взимаме го с нас? — попита Дензър.
— Правичката да си кажа — вдигна рамене елфът, — няма какво друго да сторим. Убеден съм, че същото ще кажат Хирад и Незнайния. Нека първо затворим разкъсването, после ще умуваме за подбудите на Стилиан.
Дензър кимаше енергично.
— Да се върнем на първия ти въпрос — какъв ще е следващият ни ход. Щом Стилиан идва с нас, аз трябва да потърся мисловна връзка с него. Както изглежда, ще си бъдем взаимно полезни и е най-добре да уточним предварително кой какво иска.
— Бива — съгласи се Илкар. — След това будим нашите хора и се събираме да измъдрим начин да се измъкнем оттук.
— Какво става навън? — попита Ериан.
— Каквото се очакваше. Западняците се преструват, че правят набези към стените, но се оттеглят, щом бъдат засипани със стрели и заклинания. Въздушните ни щитове отблъскват камъните, които изстрелват с катапулти. Знаят твърде добре какво да правят, а ние сме безсилни да им попречим. Накрая ще изтощят маговете, ще започнат сериозното настъпление и ще превземат Школата.