Колкото и безизразно да говореше Илкар, Дензър се досещаше как му е накипяло отвътре. Не само се опасяваше от разгром на своята Школа, но и беше принуден да потегли оттук преди това да се случи.
— Ами войската на Дордовер?
— Доколкото знам, могат да се доберат до града утре сутрин, но най-важно е къде ще ударят. Може би те са единственият ни шанс да напуснем Школата невредими. — Елфът се почеса по бузата. — Както и да е… Връщам се в Сърцето. Ериан, има ли новини за Троун?
— Събудил се, но пак заспал. Телесно е преуморен, а душевно… кой знае?
— Кажи ми, ако научиш още нещо. Ще се видим по-късно.
— Аз ще си почина, любима — обърна се Дензър към Ериан, щом вратата се затвори. — Ще опитам мисловна връзка, когато притъмнее. — Наведе се да я целуне. — Не забравяй, че и ти трябва да имаш сили. Нуждаем се от теб.
Ериан разроши косата му.
— Не се безпокой за мен, стига ми да поспя през нощта. Но ти внимавай. Мисловната връзка със Стилиан е опасна.
Барас стоя с другите от Съвета на северната стена почти през целия ден, защитен от статичен щит, бойниците пък бяха скрепени със заклинания за здравина, за да бъдат неуязвими за катапулти и тарани. И макар че западняците не бяха успели да припарят до стените, старият елф наблюдаваше битката с нарастващо чувство за безнадеждност.
Денят започна с поредното гнусно дело на западняците — изстрелваха напоени с масло парчета дърво по труповете около стените, после ги подпалиха със стрели. И щом задавящият сиво-черен дим се издигна над стените и поръси с пепел и сажди цялата Школа, ордите нападнаха под прикритието на страшната завеса.
Защитниците бяха предвидили тази атака, но се справиха най-трудно тъкмо с нея. Маговете се отдръпнаха колкото бе възможно от заслепяващия дим, който не им позволяваше да дишат, и обсипаха цялото пространство около стените с Огнени кълба, Горещ дъжд и Смъртна градушка. Принудени да предпазват и своите с щитове заради неизбежната си неточност, те хабяха сили и спряха чак когато войници с мокри кърпи на лицата им съобщиха, че западняците се оттеглят.
А когато димът се разнесе, нашествениците опитваха пробив ту тук, ту там на поне двайсетина места — не толкова напористо, че сериозно да застрашат Школата, но достатъчно да заставят маговете да ги отблъскват със заклинания. Сенедай знаеше какво иска и внимаваше да не жертва напразно бойците си.
Барас си разтърка очите. Макар че това щеше да е необичайно за западняците, той знаеше, че ще продължат нападенията през цялата нощ, може би още по-упорито. Войници и магове щяха да будуват по стените, а другите нямаше да спят спокойно в несекващия шум.
И все пак враговете още се бояха от магията, затова бяха предпазливи. Единствената утеха, която елфът успяваше да измисли. Иначе още с първото нападение всичко щеше да свърши.
Изход нямаше, Барас обаче още пазеше в душата си чезнеща надежда.
— Кога ще дойде войската на Дордовер? — попита той Селдейн, която скоро се бе свързала с маг сред армията.
— Напредват бавно. Навсякъде вилнеят западняци, явно си мислят, че скоро ще се разправят с нас. Затова войниците от Дордовер се скрили в гората на три часа път оттук.
Ако се промъкнат през нощта, ще ударят призори. Ако не… остава само да гадаем.
— Пак ще се става рано — промърмори Керела.
— Според вас докога ще стигнат силите на маговете? — попита Кард.
Керела подкани с жест Вилиф да отговори. Прегърбеният секретар на Съвета изви вежди.
— Няма да е задълго. Горещият дъжд и Огнените кълба са добри нападателни заклинания, но изтощават на такова разстояние и при толкова честа употреба. Продължат ли да ни притискат по същия начин през нощта, не вярвам да останат годни за заклинания магове до утре следобед. След това, драги приятелю, всичко ще зависи от твоя опит и дарби.
Нощта падна над Джулаца, но както се и очакваше, западняците не мирясваха. Тежките камъни, запратени от катапулти, се блъскаха в защитените с магия стени или прехвърчаха над тях, трошаха зидовете на някоя сграда, понякога смазваха и по-непредпазлив човек.
Умореният Дензър се прозяваше до Ериан в оскъдно обзаведената стая на Кулата. Тя току-що беше прекъснала мисловна връзка с Фиона, която успяла да намери войската от Дордовер. А Хирад и Незнайни, бодри и гладни, опустошаваха блюдо с пушено месо и зарзават. Троун спеше.