В момент на сравнително затишие, когато пълчищата се отдръпнаха извън обсега на заклинанията, Гарваните се качиха над северната порта, за да видят какво се случва отвън. Завоевателите неотклонно разрушаваха Джулаца, полезните материали щяха да използват както на тях им харесва, всичко друго трошаха или изгаряха.
— Какво ще кажеш, Незнаен?
— Прекаляваме с упованието си в армията на Дордовер. Може да не пробият обсадата в широк участък и ако ние не ударим оттук, няма да се измъкнем.
— Ведър както винаги, а? Огромният мъж го изгледа косо.
— Мисля трезво.
— И какво предлагаш?
— Да речем, че те се врежат в обръча от онова знаме с червената мечка до другото с бичата глава. — Той посочи двете развяващи се знамена на разстояние около седемдесет крачки. — Ще навлязат в една, вероятно и във втора линия от позициите на западняците. Ако ги подкрепим с атака от Школата, макар и за кратко, ще подобрим несравнимо шансовете си. Просто е.
Атаката започна ненадейно към пладне. Маговете на Джулаца вече изцеждаха от себе си доста изчерпаните запаси мана, за да пресрещнат нов натиск на западняците, но изведнъж в северните покрайнини на града лумнаха огньове и грохотът на падащи зидове затътна към Школата.
Проблясък след проблясък хвърляше сенки и ослепителна светлина из Джулаца.
Защитниците на северните стени се развикаха ликуващо, маговете загубиха контрол над маната, навсякъде хората се обръщаха и сочеха. Войската на Дордовер нахлу в града.
В няколко мига, проточили се безкрайно, нашествениците се смръзнаха. После обаче се разнесоха припрени заповеди сред пълчищата, разположени в северната половина на Джулаца. Цели отряди от състоящия се от няколко линии обръч около Школата се устремиха по улиците, развели племенните си знамена. Други веднага заемаха местата им, но обръчът изтъня. В Школата си отдъхнаха, западняците се смутиха.
На Хирад видяното му стигаше.
— Или сега, или никога.
Той, Незнайния и Илкар се спуснаха тичешком по вътрешната стълба при чакащата за набега група зад портата. Гарваните щяха да яздят зад петима магове, прикрити с щит, и пред двеста пехотинци.
Хирад се метна на седлото, а Незнайния даде знак и северната порта се отвори.
— Бързайте! — подкани той. — Западняците няма да се пулят бездейно, докато минем през тях.
Конниците препуснаха в галоп срещу нашествениците, които явно се бяха вторачили към атакуващите ги в тил и не проумяха веднага какво ги заплашва.
Двамата магове в средата запратиха Силови конуси, които подготвяха отдавна. Сдвоеното заклинание проби западняшките редици, размята племенните бойци и смаза мнозина в сгради и купчини отломки. Миг по-късно от дланите на яздещите встрани се откъснаха Огнени кълба и разкъсаха още по-нашироко обръча. Маговете тутакси обърнаха конете и ги пришпориха обратно към Школата. Щитът на петия, прострян над тях, тъй и не им потрябва.
— Гарвани, с мен! — ревна Хирад.
Всички внимаваха да останат наредени плътно, докато профучаваха край западняците. Хирад и Незнайния стоварваха мечовете си, Илкар пазеше всички с щит срещу стрели над главите им, Дензър и Ериан запращаха Огнени кълба, за да отворят обрамчена с пламъци пътека. Само Троун се бе прегърбил на седлото, оставил коня си да следва другите както може.
Хирад отсече ръка, замахнала с брадва към него, и нададе тържествуващ вой. Пламъци се извисяваха към небето, западняците се разбягваха, метнатите брадви и камъни отскачаха от щита. Мечът на Незнайния заискри в миг и от острието пръсна кръв. Гарваните се провряха светкавично през хаоса, а от стените крещяха победно подире им.
Вляво от тях настъпваше армията на Дордовер в стегната колона, защитена от магически огън и лед и три хиляди мечове и щитове. Школата в Дордовер бе изпратила най-добрите си войници.
Разпокъсаните групички от резервите на западняците не обръщаха внимание на неколцината конници, а тичаха презглава да се хвърлят в последната битка за Школата в Джулаца. Гарваните минаха в галоп по опустелите крайни улички и изскочиха на отъпканите ливади в равнината.
Следобед по стените над изпитателните зали отбраната бе пробита. Западняци се катереха по подвижните стълби и се провираха между бойниците. Отдолу изтича резервен отряд с яростни викове и налетя срещу врага.
Мъже, жени и деца щъкаха по двора, изнасяха ранените, заливаха с вода десетината пожара, пламнали от обвити с просмолени парцали камъни, носеха оръжия и храна на защитниците си.