— О, богове… избавете ме от това.
Но за него нямаше спасение. Макар че живееше отново, трупът му си оставаше под това надгробие. Устата му се напълни с жлъч и той плю на напуканата земя.
— Защо не ми позволихте да умра?! — изръмжа той и се надигна.
Проклинаше Ксетеск, родния си град, който му открадна смъртта, за да му даде грозна пародия на живот зад абаносова маска. Проклинаше и града, и господарите му — маговете, които не искаха да се лишат от изчадията, превърнали се в негови събратя.
Струваше му се, че гази в дълбока кал, някак се довлече до гроба. Още личеше символът на Гарваните, изгорен в пръстта, но само за няколко седмици неспирните ветрове почти го бяха изтрили.
Коленичи и плъзна длан по собствения си гроб. Знаеше, че би могъл да пипне костите си, да види останките от тялото и лицето си. Да огледа добре истинския Незнаен воин, чието тяло се намираше там, където и душата му искаше да бъде. В покой. Свободна.
Вдиша дълбоко, затвори очи и опря длани в гроба.
— На север, на изток, на юг, на запад. Ти си отиде, но завинаги оставаш един от Гарваните и аз ще те помня вечно. Съжали ме за това, че още дишам.
Млъкна, но нямаше желание да помръдне. Знаеше, че изрече прощалните слова към лишена от душа купчина кости, и все пак намери някакво странно умиротворение.
Изправи се, почтително отстъпи две крачки и се обърна към развалините. Пред него стоеше Сил, зад когото пък се бяха наредили всички останали Закрилници в безмълвно съчувствие и уважение. Зад безизразните маски умовете им горяха от ярост заради гаврата, която Незнайния бе принуден да изтърпи.
Сил докосна рамото му и леко наклони глава. Незнайния срещна погледа му за миг, после огледа останалите и гърбът му настръхна от тази безмълвна мощ, събрана на едно място. Очите му се замъглиха отново, този път от благодарност.
— И вие можете да се избавите от игото — промълви Незнайния. — Но цената е висока, повярвайте ми. Болката от откъсването е страшна. Аз още мога да ви почувствам, но не съм един от вас. Вашият избор предстои.
Мина между тях и те го последваха към старата постройка. Той бе направил своя избор, но докато се отдалечаваше от своя гроб, без да погледне назад, съзнаваше, че трябва да избира още веднъж. Не знаеше дали ще му стигне смелост. Както винаги, щеше да си проличи след време.
— Не се заблуждавай, че ще поведеш стотици Закрилници в прохода — натърти Хирад, щом чу от Дензър докъде е стигнал безплодният му спор със Стилиан.
Бившият Господар на хълма безцеремонно отказа да им даде писанията на Септерн. Варваринът се чудеше дали скоро Стилиан няма да си въобрази, че може да сътвори и да извърши заклинанието самостоятелно. И също като останалите Гарвани съзнаваше, че силата не е на тяхна страна.
— Горя от нетърпение да науча как смяташ да ми попречиш — сопна се Стилиан.
— Не говоря за това, което аз мога да направя тук и сега — поправи го варваринът. — Говоря ти какво могат да направят Каан, когато им се изтърсите. Нямат нужда от твоите Закрилници, затова пък имат навика да унищожават ненужното.
— Не е лесно да унищожиш почти петстотин Закрилници.
Хирад се вторачи в него и усети, че Илкар го потупа по рамото, за да не си изтърве нервите. Кимна на елфа и си пое дъх преди да отговори.
— Стилиан, ти нали видя Ша-Каан с очите си? Може да им види сметката сам, без ничия помощ, и ти го знаеш. Опитвам се да те разубедя, за да не похабиш напразно живота им, ако може да се нарече така…
Закрилниците се разшаваха, изведнъж се напрегнаха и бавно закрачиха към хамбара начело със Сил. Дензър и Стилиан се облещиха след тях. Хирад разбра накъде вървят и се засмя.
— А може и да не те послушат — подхвърли той и наруши слисаното мълчание.
— Върнете се! — заповяда Стилиан. — Веднага. Сил, знаеш какво те обвързва. Елате при мен незабавно или ще ви сполети каквото сте заслужили.
— Не мисля, че ще бъде разумно да го направиш — тихо се обади Дензър.
— Моля? — сопна се Стилиан, вторачен в гърбовете на Закрилниците, в които бе толкова уверен допреди малко.
— Чу ме много добре — подчерта Дензър. — Направиш ли го, ще вбесиш Незнайния, а в момента разчиташ само на себе си. Те ще се върнат след малко.
Наистина се върнаха, този път предвождани от Незнайния, чието лице бе застинало в решително изражение.
— Както виждам, готови сме да потеглим — започна той. — Стилиан, можеш да вземеш шестима Закрилници. Другите ще пазят къщата на Септерн.
Отначало Стилиан не намери думи. Мускулите на зачервеното му лице потръпваха от ярост.
— От кого ще я пазят? — уточни Хирад.