— Мога?! — избухна Стилиан в този миг. — Кой, в името на боговете, си ти, че да ми казваш какво мога или не мога да правя с моите Закрилници?
— Скоро ще разбереш — сдържано отвърна Незнайния.
— Попитах те от кого ще пазят къщата — напомни Хирад.
— Западняците са тръгнали насам. Ако затрупат входа към работилницата, не бихме могли да се върнем.
— Но защо ще им хрумне да затрупат работилницата? — озадачи се Илкар.
— Джулаца е превзета — изрече Сил, престъпил заробващите правила. — Те знаят всичко.
— Как е възможно да знаеш? — с отчаяно недоверие се обърна Илкар към Сил. — Не почувствах нищо.
— Може и да не почувстваш — охлади го Стилиан. — Вашите магове са били убити един по един от мечовете на западняците, техните вълни в потоците от мана не са се съчетали. Естествено е да предположим и че са успели да потопят Сърцето в земята. Искрено съжалявам за разгрома на Джулаца, но ти май си късметлия. В края на краищата след малко ще напуснеш това измерение.
— Късметлия ли?! — изфуча елфът. — Онези мръсници заличиха дома на всеки още жив маг, принадлежащ към Джулаца. Голям късмет!
Дензър се прокашля.
— Стилиан не подбра най-подходящите думи, но подозирам, че е прав. Каквито и вълни да са плъзнали във вашия спектър на маната, едва ли ще имат голяма сила там, където ще се пренесем.
— Надявайте се да имат някаква сила, иначе това заклинание, каквото ще да е то, няма да бъде извършено — кимна Илкар към купчината книжа в ръцете на Стилиан.
— Как тъй? — сви вежди Хирад.
— Ако няма никакви вълни, няма и мана — обясни му Ериан.
— Ненужно умуване — поклати глава Незнайния. — Трябва да тръгваме. Сега.
— Не и докато не науча откъде знаеш, че сме загубили Джулаца — запъна се елфът.
— Сил, разрешено ти е да говориш — каза Стилиан, чието любопитство се пробуди.
Закрилникът помълча, за да обмисли отговора си.
— Демоните наблюдават. А когато душите ни са слети, можем да доловим какво виждат те.
— Забележително… — промълви Стилиан. — Страничните последствия от сътворяването ви са безкраен източник на изненади.
— Радвай им се, докато можеш — отрони Незнайния, лицето му не изразяваше повече от маските на неговите бивши събратя.
— Заплашваш ли ме? — подсмихна се Стилиан.
— Приеми, че ти давам добронамерен съвет. Хирад застана до Незнайния.
— Добре, стига размотаване. Илкар и Дензър знаят какво ни чака, но и другите трябва да чуят.
Описа им болезненото прехвърляне в другото измерение, пропадането преди да стъпят на земята и опустошението в света на хората птици. Разказа за ходещите мъртъвци, в случай че пак се надигнат, за безмълвието въпреки вечно кълбящите се облаци и мълниите от небето и от бездната, за огромните каменни стълбове и шеметната височина на площадките върху тях. И напомни, че измерението е умъртвено от драконите Каан — същата участ щеше да сполети Балея, ако Каан се провалят или ако заклинанието, когато бъде избрано, не затвори разкъсването.
Не пропусна да каже и че трябва да се държат както подобава на Гарваните, а от тях, колкото и да е странно, зависи не само животът в Балея, но и на незнайно колко дракони.
— Сега да вървим.
Щом навлязоха в развалините се натъкнаха на нов проблем.
— Какво е станало тук, по дяволите?
Илкар впи поглед в Стилиан, а не в отворения вход на пода в работилницата на Септерн.
— Не изглеждаше ли така? — искрено се изненада Стилиан.
— Не беше — начумерено потвърди елфът и приклекна до отвора.
Дензър и Ериан дойдоха при него.
— Не ми се вярва Стилиан да е виновен — прошепна Дензър.
— Тогава какво се е случило? — промърмори Ериан. Илкар се почеса по главата.
— Никой друг няма ключ, грубата сила е безполезна, остава само едно обяснение — заклинанието на Септерн се е разпаднало.
— Дали е свързано с новото разкъсване? — зачуди се Дензър.
Елфът сви рамене.
— Сещаш ли се за друга възможна причина?
— Има ли значение? — обади се Незнайния и маговете се озърнаха с досада. — Важното е, че вече не можем да попречим на западняците да минат през прохода. Ако победят Закрилниците, нищо не би ги спряло да влязат и не се съмнявам, че точно така ще постъпят.
Илкар стана и си изтупа коленете.
— Какво предлагаш?
— Подкрепления — заяви Хирад. — Нищо друго не върши работа. Дарик сигурно вече настъпва на север. — Той се взря в Дензър. — Извинявай, но се налага да потърсиш мисловна връзка.
Тъмният маг въздъхна и кимна.
— Какво искаш да му предам?
Гарваните стояха пред портала към следващото измерение под сякаш кипналото небе и сред останките от съсипаното село на хората птици. Далеч под тях се кривяха и разклоняваха ослепително червени мълнии. Само Дензър бе минавал през този портал, но се върна тутакси и в ужас бръщолевеше за дракони. Но обвързването на Хирад с Ша-Каан му даде ясна представа какво ще завари. Сега си припомни как още след необмислената постъпка на Дензър предрече, че ще му се наложи сам да влезе в този портал. Щеше да се изправи пред сбъднатите си кошмари, за да се освободи от тях.