Обърна се. Гарваните стояха отпред, зад тях бяха Стилиан и шестимата му Закрилници.
— Готови ли сме?
Всъщност питаше само двама. Илкар проявяваше завидна доблест след новината за разгрома на Школата в Джулаца, но не се знаеше още колко може да издържи. А Стилиан изтощи търпението им, защото упорстваше подробно да разгледа унищоженото село.
Бившият Господар на хълма кимна сковано, Илкар успя да се усмихне.
— По-готов няма как да бъда.
— Де да можех и аз да кажа същото — въздъхна Хирад. — Дензър, да си пропуснал нещо важно?
— Ще паднете с гърба напред. Видях там страхотии и не вярвам гледката да се е подобрила.
Но видяното напълно се различаваше от описанието на Дензър — нямаше почерняла земя, пълно с дракони небе и огнени струи, пронизващи въздуха. През устойчивото разкъсване те попаднаха във вътрешността на пещера. И макар че беше тъмно, иззад завой наляво на няколко крачки пред тях проникваше мека сивозелена светлина.
— Какво става, във всички адове да се продъни дано?! — възкликна Дензър, щом се изправи. — Сигурно са преместили прохода.
— Не мисля, че е възможно без мага, който е създал този проход — възрази Ериан.
— Да, но тези проклети скали ги нямаше.
— Някой носи ли факел? — ухили се Хирад.
— И за какво ти е, ако смея да попитам? — обади се Незнайния.
— Да проверим дали драконите не са нарисувани на тавана, да речем.
— Хладнокръвен, ти си бил и смешник! — озъби се Дензър. — Знам добре какво видях първия път.
— Следователно — промълви Стилиан със спокойна увереност — някой е построил това.
Хирад го изгледа недоверчиво, но преди да каже нещо, бе скован от мощта в съзнанието на Ша-Каан.
— Добре дошъл в моя свят, Хирад. Сега ще видиш до какво доведе твоето безразсъдство. Джата ще ви изведе от тази местност.
Със същата внезапност въздействието изчезна и Хирад срещна озадачения поглед на Незнайния.
— Добре ли си? Варваринът кимна.
— Ша-Каан знае, че сме тук. Той…
Прекъсна го движение отпред. Гарваните незабавно заеха позиции за бой. Миг по-късно по трима Закрилници застанаха от двете им страни.
Нисък мъж с просто скроени дрехи и меч в ножница на хълбока спря пред тях. Не показа никакъв страх, макар че се изпречи пред толкова воини. Устните му се извиха в усмивка над дългата сплетена брада. Хирад си отдъхна и прибра меча.
— Джата? — попита, макар да знаеше кого вижда. Мъжът кимна и изрече с глас, който май използваше рядко:
— Хирад Хладнокръвния. Гарвани.
ГЛАВА 29
Около пладне владетелят Тесая получи за по-малко от час две съобщения, изпратени с птици, които го подтикнаха да даде заповед за клане, макар че се бе надявал да не стигне чак дотам.
Първото съобщение изпратиха останките от армията на Таоми, които бягаха на северозапад към Подкаменния проход. Потвърждаваше най-лошите му опасения за провала на настъплението към Гиернат и за несломимата воля на барона, чието вино толкова бе харесвал. Научи и още по-неприятна вест — южният снабдителен маршрут е прекъснат, а Дарик е оцелял и пак се сражава.
Макар че във второто съобщение най-сетне намери желаните вести от Джулаца, то породи у него съмнения — малък отряд се измъкнал от обсадата и поел със задача към земи на дракони. Имаше вести за бедствие и гибел от небесата, далеч надхвърлящи силите дори на Върховните вещери.
Отгоре на всичко прокълнатият магьосник от Ксетеск изби хиляди от бойците му и Тесая се почувства разколебан за пръв път, откакто потегли от собствените си земи в този завоевателен поход.
Колкото и да му беше омразно, потърси помощ от Арноан.
Седнаха в странноприемницата, за да хапнат и да поговорят. Очите на стария шаман искряха лукаво. Тесая знаеше, че според Арноан съдбата поправя в момента голяма неправда, но с удоволствие го остави да тъне в заблудата си.
— Добре ще е да запазиш спокойствие — подхвърли шаманът, отчупи залък хляб и го топна в яхнията.
— Спокойствие? — повтори като ехо вождът. — Гарваните, проклети да са, избягали от обсаден град и както научавам, отиват да си говорят с дракони, за да се съюзят с тях срещу мен. Стилиан и неговите страшилища, които вече са петстотин около него, изклаха — повтарям, изклаха — хиляди от моите бойци почти без да дадат жертви. Ако сведенията на моите съгледвачи са верни, сега са на път, за да се срещнат с Гарваните. И какво още трябваше да преглътна? Нашите побратими, които настъпваха на юг, сега бягат от град, който уж превзеха, но бяха принудени да изравнят със земята, за да не си го върне врагът. Загубиха бойния си дух и малцината оцелели от тази войска си въобразяват, че ще намерят при мен съчувствие. Как пък не! В тази ситуация не мога да остана спокоен.