Допи виното си (пак от червеното на барон Блекторн, да му се не види!), сипа си още и с другата ръка пъхна в устата си залък хляб.
Арноан му се усмихна благо.
— А колко от тези вести са правдиви, господарю? Дарик и Блекторн… да, това мога да си представя. Но дракони… Гибел от небето? Не сме ли надраснали тези чудати приказки? По-скоро подозирам, че Сенедай е вмъкнал в съобщението трескавото бълнуване на маг, който преди края на живота си е искал да вдъхне ужас у своя мъчител.
— И е успял, както личи — напомни Тесая, взрян в шамана над ръба на чашата си.
— Все пак нека не мислим за дракони. Те са създания на потънал в кошмари ум и нямат място в истинския свят. Просто не съществуват.
— Да допуснем, че си прав. Тогава защо Гарваните са избягали от Джулаца? Накъде са се запътили? И защо Стилиан не е останал в Ксетеск да се грижи за отбраната на своя град и дори е отвел най-страшните им бойци нанякъде?
— За мен е очевидно, че Гарваните са знаели за неминуемия разгром на Школата и са предпочели бягството. Тези наемници не дължат вярност никому.
Тесая едва не се усмихна, но нежеланието на шамана да отвори очите си за истината вече го ядосваше.
— По-скоро ще повярвам в драконите, отколкото в бягството на Гарваните от бойното поле — троснато каза вождът. — Не се опитвай да нагласиш фактите както на теб ти харесва. В съобщението на Сенедай е написано съвсем ясно, че са пробили обръча с помощта и явно с пълното съгласие на обсадените в Джулаца хора. — Тесая вдигна ръка, за да не слуша възраженията на Арноан. — Предчувствам, че ще се случи нещо по-особено. А ние си седим тук и чакаме бурята да ни връхлети. Но аз няма да чакам повече.
— Можем да ги проследим и да наблюдаваме действията им както досега — предложи Арноан. — Подкаменният проход е важен за нас. Не бива да го изоставяме.
— Драги ми шамане, ти може и да си загубил хъс за битките, откакто ти извадиха зъбките, но аз не съм — с равен и студен глас изрече Тесая. — Сега чуй какво става според мен. Гарваните са потеглили да уговорят съюз с дракони, а дори да не са тъкмо дракони, с някаква не по-малко могъща сила, която се надяват да ни попречи. Стилиан и изчадията му ще се присъединят към тях. Дори при най-благоприятния за нас обрат, ако не ги догоним и изтребим, те ще подсилят отбраната на Корина. Не искам това да се случи. А при най-лошия… Нищо чудно да си намерят съюзник, когото не можем да победим. Владетелят Сенедай е приел заплахата толкова сериозно, че е тръгнал да ги преследва с голяма част от армията си, а владетелят Таоми бяга насам, докато барон Блекторн, може би и генерал Дарик, го гонят по петите. Нашата цел е да си осигурим господство над Балея, като превземем столицата им. Няма да я постигнем, ако си седим тук и чакаме Таоми да ни докара неприятности. Ще предадеш на Риасу моята заповед да брани укрепленията в прохода. Не бива да допуска магове толкова близо до входа, че пак да използват водната си магия. Има достатъчно бойци, а ако се наложи, да повика и подкрепленията. Ние първо ще тръгнем след Гарваните, после ще се насочим към Корина. Времето изтича в наша вреда, приятелю, нека се възползваме от случая, докато още можем.
Арноан помълча, захапал горната си устна.
— Дързък ход, господарю. А това градче? Вложихме толкова усилия в укрепването му.
Тесая погледна през прозорците към почти готовата дървена стена и кули. Вдигна рамене.
— Досега ни беше полезно. Даваше ни безопасен подслон, а и бойците ни имаха какво да вършат. Няма опасност да загубим прохода отново. След падането на Джулаца другите Школи не са настроени за сражения, Стилиан е зает другаде. Ще го изоставим.
— За да го заеме Риасу ли? — уточни шаманът.
— Не — врътна глава Тесая. — Няма да оставим нито една къща цяла.
— А пленниците?
Вождът въздъхна и плъзна длан по лицето си.
— Ние сме бойци, а не пазачи. Не бива да се върнат при своите.
— Господарю?… — пребледня Арноан.
— Станаха безполезни, значи се превръщат в пречка, а аз не желая нищо да ми пречи.
Тесая вървеше към прохода и на душата му беше тежко. Не си бе представял войната така. Но сега твърде много събития се струпаха наведнъж и трябваше да се стреми към победата с всички средства. Спря и се взря в казармите, където бяха затворени пленниците. Издиша шумно и отиде да даде заповедите си.