Продължиха близо час по долината преди Джата да свърне наляво и нагоре по пресъхнало русло на поток.
Той и хората му спряха на билото, където черните дънери стърчаха по-нарядко. Гледката, открила се пред Гарваните, спря дъха им.
Миля след миля почти плоска равнина, в която висока трева шепнеше с вятъра. Жълти стръкове с червени и сини петънца се полюшваха на талази с всеки повей. Накрая земята стигаше до подножието на обвит в облаци хребет, прострял се на хоризонта.
Но не от тази красота се свиха сърцата им. Разкъсването загрозяваше като мръсно петно синевата над тях. Около краищата му се кълбяха и преливаха облаци, а пред него проблясваха червени мълнии.
Погледите на всички се приковаха в драконите. Хирад преброи четиридесет, кръстосващи в сложен ред пред разкъсването, още две дузини кръжаха и се стрелкаха на групи по трима в по-широк периметър.
Джата вдигна ръка към тях.
— Каан.
— Възможно ли е да бъде затворено?… — промълви Незнайния.
Стилиан издиша през зъби.
— Магията има отговор за всеки въпрос.
— Да, в края на краищата — уточни Илкар. — Само че времето ни притиска. Хайде да вървим по-пъргаво и да не мислим за отдих. И колко е голямо тук…
На Хирад му се привидя, че кафявото петно расте пред очите му. А може и да беше точно така.
— Джата — обърна се към ниския мъж, който почтително изви глава към него. — Волнокрил?
Помощникът на Великия Каан сви вежди за миг, после лицето му грейна.
— Волнокрил — изпъна ръка към далечните планини и усмивката му посърна малко. — Внимавайте.
Посочи очите си и завъртя ръка в кръг, за да обхване цялото небе.
— Разбрахте ли, Гарвани? — тежко попита Хирад. Навъсеното мълчание беше достатъчно красноречиво.
Тръгнаха надолу по склона към примамливо полюшващата се трева.
По-висока от Незнайния и Троун, тревата растеше толкова нагъсто, че напредваха през нея мъчително бавно. Миризмата й носеше дъх на свежест, но и на объркваща сладост, сякаш наоколо имаше узрели плодове. Прикриваше добре от врагове на земята, но никой не се заблуждаваше как личи от небето оставащата след тях пътека.
Джата настоя да вървят през целия следобед, спряха за малко, колкото да се заситят. А когато притъмня, той и хората му започнаха да се взират, макар Хирад да не виждаше нищо, което да нарушава еднообразието на гледката.
Някой от ниските мъже даде знак, Джата се обърна към варварина и наподоби ходене на пръсти. Хирад подхвърли на Гарваните:
— Опитайте се да не мачкате тревата, бива ли?
Джата се отклони в друга посока, крачеше внимателно и леко отстраняваше стръковете от пътя си. Всички се стараеха да му подражават. Вървяха така половин час и за Хирад целта беше ясна — само следотърсач с уменията на Троун би могъл да открие дирите им.
Едва не се блъсна в гърба на водача, когато той спря внезапно. Пред тях четирима мъже приклекнаха в полукръг, забиха пръсти в земята, вдигнаха и преместиха решетка от летви и платно, покрита с пръст и трева. Джата веднага поведе останалите надолу в дупката, широка три стъпки.
Маскировъчният капак бе върнат на мястото си, а Гарваните слязоха по оформени от пръст и камък стъпала в естествена пещера, висока трийсетина стъпки, дълга и широка по около четирийсет. Срещу стълбите таванът се спускаше стръмно към ниша, от която духаше равномерно — значи там имаше някакъв проход.
Подът беше покрит със сухи листа. Отляво имаше подредени дърва, метални купи и чинии и четири големи съда за вода. Застлаха и рогозки, за да се предпазят от студенината на камъка. Хората на Джата сложиха запалените фенери в издълбани ниши. Беше влажно и хладно, миризмата на гнило неприятно гъделичкаше ноздрите, но поне попаднаха на безопасно място.
По средата имаше плитка яма, в нея ниските мъже умело накладоха и запалиха огън, димът се просмукваше през порестия таван. Топлината скоро обхвана цялата пещера.
— Чоул — изрече Джата с разперени ръце.
— Чоул — повтори Хирад и кимна.
Местните хора се заеха с приготвянето на храната. Извадиха сушено месо и корени от раници и торби, сложиха вода да се грее в съдове на метални триножници.
Троун сглоби походната печка. Гарваните не биха позволили нищо да ги лиши от кафето и се събраха около печката — позната гледка в твърде необичайни условия.
Стилиан бе седнал отдясно с шестимата си Закрилници — притихнали и замислени, някак различни. Бившият Господар на хълма размени няколко думи със Сил и пристъпи към Гарваните с дебел сноп книжа.
— Много неща имаме да вършим.
— Да — потвърди Хирад. — Да пием кафе, да ядем и да поговорим. Само Гарваните. После вие четиримата ще се заемете с работата си.