Заклинание, с което искате да ги укротите или пренасочите, може да придобие неподозирани свойства, а формата, създадена от вас да прокара ограничен проход, може бързо да ви се изплъзне от контрол… Да продължим с примера за ограничения устойчив проход — с извършването на заклинанието вземате тъкан от пространството на Балея и тъкан от измерението, към което сте се насочили, и ги придърпвате, за да ги съедините. За да се съсредоточите, представете си, че съединявате две парчета плат. И защо да не си помогнете с представата, че ги съшивате? Всички сме виждали хора да шият, затова вградете този познат образ в мисленето си, докато оформяте маната.“ Илкар подаде книгата на Дензър.
— Нататък описва подробно практическата страна в извършването на заклинанието, но смисълът е ясен и от този откъс. С какво друго сме се заели, ако не с кърпене на дупка в това измерение и в нашето, както и с прерязване на връзката между тях, за да махнем разкъсването?
Стилиан кимна.
— Какво ще кажеш, Дензър?
— Идеята си я бива, но не помня да съм чел нещо, което ще помогне да вградим представата за игла и конец в мисловната форма. Току-виж направим заклинанието нестабилно с тази добавка.
— Нищо чудно — съгласи се Ериан, — но бездруго избързваме.
Всички четохме откъса за основната структура на формата от мана, но той е непълен. Не знаем дали създаденото от нас заклинание ще има мощта да се свърже с краищата на разкъсването. Септерн е стоял точно пред мястото, където е искал да отвори проход. А ние по неволя ще извършим заклинанието отдалеч.
Стилиан кимна още веднъж.
— Прозорлива си, но сега не това ни е грижата. Заклинанието за свързване на измеренията, с което си послужихме в Подкаменния проход, има и елемент за въздействие от разстояние. Аз го разбирам. Четиримата имаме достатъчно мощ, за да свържем формата с разкъсването. Ще стигне, макар и всичко да виси на косъм. Сега да видим как ще вмъкнем „иглата и конеца“ в мисловната форма.
Облегнат на стената до Незнайния, Хирад се протегна с прозявка. Тази нощ щеше да му се стори много дълга.
Името му беше Аеб, но нищо друго не го отличаваше от останалите. Не се смяташе за различен в нищо и когато поверяваха задача само на него, и когато стоеше сред всичките си събратя. Възприемаше всекиго от тях, докато се подготвяха за отбрана на къщата, както им заповяда техният Повереник, магът Стилиан. Важна беше заповедта, причините нямаха значение.
Аеб беше могъщ мъж, който съвсем смътно си спомняше как поробиха душата му на двадесет и три години. Наблюдаваше своята част от периметъра с нерушимо спокойствие. Друг освен Закрилник не би останал невъзмутим, защото целият хоризонт пред него бе запълнен с врагове.
Закрилниците наблюдаваха западняците от часове, отначало през мислите на дузина съгледвачи. Сега всички виждаха врага — ордите, превзели Джулаца, заемаха позиции около къщата и се подреждаха в обръч на сто и петдесет крачки от Закрилниците. Но в топлия здрач Аеб споделяше очакванията на събратята си, че нападението няма да започне преди зазоряване.
„Ще се редуваме за отдих“ — помисли той и всички узнаха това за миг. Навсякъде в отбраната, която не оставяше пролука към къщата, негови събратя се отдръпваха три крачки назад и отиваха при запалените огньове с наредени до тях дърва, храна и съдове с вода. По една трета от Закрилниците щяха да почиват четири часа, ако внезапна опасност не промени реда. Западняците нямаше да получат шанс за изненадваща атака. За тях нощта беше по-опасна — за разлика от Закрилниците имаха нужда от светлина, за да се бият добре.
Единствената сянка на тревога в общото за душите съзнание беше невъзможността да достигнат Сил и другите петима, тръгнали с Повереника. Душите им оставаха слети с останалите, но сякаш бяха заспали. И в момента бяха живи, но извън целостта.
„Още нямаме досег с изгубените“ — извести Ейл, комуто бе възложено да търси признаци за пробуждане в душите на шестимата.
„И все пак са живи — разнесе се отговор. — Когато се върнеш в редиците, не мисли за тях по време на битката.“ Аеб плъзна поглед по плътния строй на враговете. От общите мисли знаеше, че тук са се събрали над десет хиляди западняци — опитни, закалени бойци, които са прегазили и войници, и магове. Значи вярваха в силата си и способността си да пометат малкия отряд.
Закрилниците не биха допуснали това. Повереникът разчиташе на тях. А също и Единственият, който ги познаваше, но вече не беше сред тях. Аеб изпрати към събратята си мисълта за Сол и в отговор почувства неугасимото им желание да го защитят.
Нямаше да се провалят.