Дарик клатеше глава в недоумение. От опит знаеше, че такава постъпка не е присъща за Тесая. Западняците бяха укрепили усърдно градчето, съдейки по обгорелите останки от стената с издигащи се над нея кули, обковани с желязо. Зад стената имаше окопи и укрепления на умело подбрани места. Тесая се бе подготвял да брани упорито завоеванието си.
Нещо обаче го бе подтикнало към коренна промяна на плановете… и към тази гнусотия. Наоколо нямаше камък върху камък, изграденото от самите западняци бе пръснато на трески и превърнато в пепел. Навсякъде лежаха трупове. Личеше, че убийствата са ритуални — всеки отведен на отредено за него място след пожара, гърлото му прерязано, очите избодени и коремът разпорен, накрая оставен с разперени ръце и крака, обърнат натам, откъдето изгряваше слънцето.
Дарик пресметна, че мъртъвците са повече от триста. Рояци мухи бръмчаха зловещо, крилатите и ходещите мършояди се бяха отдръпнали неохотно и чакаха ездачите да се махнат, за да продължат неочакваното пиршество. Смрадта на разложението се разнасяше надалеч.
— В името на всички бдящи богове, какво са направили тук?! — прошепна прегракнал Гресе.
Смъкна се от коня, за да застане почтително пред мъртъвците. Останалите веднага сториха същото.
— Предупреждават ни — обади се един кавалерист, сякаш бе прочел мислите на Дарик. — Искат да се страхуваме от тях.
— Не — завъртя глава Блекторн. — Тъкмо те се страхуват.
— Виждал ли си вече такава гадост? — изумен попита Гресе.
— Има летопис в библиотеката ми… тоест имаше. Не забравяй, че моят род и преди се е сражавал в предните редици срещу племената.
— Какво е подтикнало Тесая към такова злодеяние? — погледна го Дарик.
— Подпалили са всичко, за да не се възползва никой друг от построеното. Самият проход сигурно е много добре укрепен. Но причината за жертвоприношението, защото точно това виждаме тук, е съвсем друга. Когато западняците влизат в битка, шаманите призовават духовете да ги подкрепят, да им дадат благословията си, за да са силни. Но когато се опасяват, че противникът е по-силен, те принасят в жертва заловени врагове, за да пропъдят злото. Тези окаяници пред нас са жертви на ритуал, извършен от шамани. Сложени са с лица на изток, защото западняците казват, че със зората се отварят очите на боговете, пред които се покланят враговете им, и гледката ще им отнеме храбростта.
— Значи се боят от нас? — намръщи се озадачен Гресе.
— Не ми се вярва — възрази Дарик. — Нещо друго е уплашило до полуда Тесая, щом се е отказал от досегашните си планове. Обикновено е сдържан. Явно си мисли, че нашествието може да се провали, и е тръгнал с армията си към място, където според него ще се реши изходът от цялата война.
— Както виждам, ще преследваме истинския им главатар — процеди Блекторн, — не просто един от самонадеяните им вождове.
Дарик стисна устни.
— Но преди това ще изгорим всички покойници с почести на погребални клади.
— Всяка минута е важна — малко по-остро напомни Блекторн. — Тези хора не биха ни благодарили, ако убийците се измъкнат, защото сме спрели тук да ги изпратим достойно.
Дарик се взря мрачно в очите му.
— Ще спипаме Тесая. Нашите осем хиляди войници вече вървят на изток. Догонете ги и пратете тук моята конница. Ще отдадем дължимото на покойниците и ще ви настигнем преди свечеряване.
Блекторн се усмихна нерадостно и яхна коня си.
— Ти си свестен човек, генерале. Отдели толкова време, колкото е нужно.
— Нямаме излишно време, вярно е. Но нашето лично време поне не е свършило.
Тръгнаха от скрития в земята Чоул преди зазоряване. Маговете бяха говорили до среднощ, Хирад чуваше тихите им гласове в неспокойния си сън. Когато Джата ги събуди, варваринът се чувстваше уморен и сприхав, видя същото настроение отразено в очите на всичките си приятели и Стилиан.
Хирад си каза, че това промъкване нощем само ги затруднява допълнително. Тъмнината нямаше да попречи нито на сънародници на Джата, нито на дракони да ги открият. Сподели съмненията си с Незнайния, който само кимна.
Към средата на утрото равната земя започна да се издига и макар че наклонът беше лек, умората налягаше по малко пътниците. И тук тревата растеше нагъсто, но дори Джата, който поддържаше безмилостно темпо, вече газеше и чупеше стръковете.
Хирад забеляза как водачът им начесто поглежда към разкъсването, а другите ниски мъже угрижено се взират на всички страни.