— Да имаш лоши предчувствия? — обърна се варваринът към вървящия до него Незнаен.
— И още как! — потвърди огромният воин. — Трябва да сме готови за нападение.
— Нека си поприказвам с Джата.
Хирад избърза напред и потупа по рамото служителя на Каан, който се озърна усмихнат, но очите му издаваха тревогата.
— Какво не е наред? Опасност ли има?
Варваринът посочи небето и размаха ръце, както сам Джата бе наподобил летящ дракон. Водачът закима енергично.
— Ще има битка в небето. Внимавайте. — Посочи очите си, после и околността. — И друга битка.
Сви рамене, а Хирад кимна и се върна при отряда.
— Гарвани, слушайте ме. Може да си имаме компания и в небето, и на земята. По-добре да сме готови за това. Троун, Незнаен, пазете отляво и отдясно. Илкар, искам щит. Дензър и Ериан — нападателни заклинания.
Отпред по двама от сънародниците на Джата се отделиха от основната група и изчезнаха в тревата от двете страни с оръжия в ръцете. Водачът пък още ускори крачка, почти подтичваше. Хирад се озърна към Стилиан.
— Нали мога да разчитам на теб и на Закрилниците да ни пазите гърбовете?
— Никой няма да ни издебне отзад — потвърди троснато Стилиан.
А в небето бранителите на разкъсването се бяха умножили. Хирад преброи на око към седемдесет дракона Каан, кръстосващи отпред в плътен ред. Режещото ушите излайване и приглушеното ръмжене му звучаха чуждо. Разкърши рамене, защото усети студ по врата. Огледа се неволно и тогава видя другите силуети.
Отначало бяха като черни точки високо в небето, наближаваха откъм долината, която пътниците бяха прекосили предишния ден. Скоро Хирад различи удължени пъргави тела. Драконите бяха над двадесет, наредени в клин, който се устреми право към разкъсването. Ревът на драконите Каан отекна тревожно и поне половината се престроиха в атакуващи групи, за да пресрещнат врага.
Хирад видя ясно как един от нападащите дракони се отклони и полетя надолу към равнината.
— Гарвани, приберете мечовете и зарежете заклинанията. Ще бягаме.
Посочи фучащото към тях чудовище, което съвсем скоро щеше да ги връхлети.
— Хирад! — Джата настойчиво го дърпаше за ръкава. Ниският мъж разпери пръсти и раздели ръцете си. — Тръгвайте! — отсече и повтори жеста.
Неговите хора също се пръснаха в различни посоки.
— Гарвани! — извика варваринът. — Разделете се на три крачки.
Без да губи време в озъртане дали и Стилиан е с тях, Хирад се устреми напред в тревата. Знаеше, че Незнайния и Илкар са от двете му страни, мяркаха се за миг между стръковете, но не виждаше останалите, докато тичаха тромаво в гъсталака, който им пречеше на всяка крачка.
Бягаха слепешком и можеха да разчитат само на случайността. Хирад си представяше как драконът се снижава, развеселен от жалките им опити да се изплъзнат, и избираше първите си жертви. За никого нямаше надежда. Звярът щеше да бълва пламъци на воля и скоро от тях щеше да остане само облак пепел, стелещ се над изгорената трева.
Разгневи се, че Ша-Каан ги е оставил толкова беззащитни, и мислено призова Великия Каан, искаше помощ, молеше за спасение. За малко не падна и спря вика си. Изведнъж осъзна, че кошмарите му се сбъдват. Да, в замъка Таранспайк бе сънувал, че крачи по спечена земя и не стига доникъде, но краят щеше да е същият — овъглена по костите му кожа, докато стои безпомощен.
Гореща вълна го облъхна отдясно, червен огън погълна тревата. Никой не изпищя, но пък не би имал време. Пращенето наоколо се засилваше, издигаше се гъст дим, а пламъците плъзнаха по сухата трева. Хирад зърна дракона сред пушеците, седемдесетина стъпки дълъг. Издигаше се съвсем наблизо, за да се спусне отново. Източеното синьо тяло пореше въздуха с лекота, крилете се размахваха изящно, но плющенето им звучеше гръмко като бурен вятър в платната на кораб. Хирад изстина от увереността, че следващите му жертви ще бъдат те.
Хвърли се напред, вдигнал ръце пред лицето си, за да се пази от жилавите стръкове. Само след десетина крачки земята пропадаше стръмно. Единственият им шанс.
— Гарвани! — изкрещя варваринът в бученето на пожара и рева на стотина дракони. — Отпред има падина. Скачайте долу и не се надигайте!
Хирад се търкулна по стръмнината, виждаше само трева, пръст и камъчета. Не можеше да се задържи. Огромна огнена струя изпепели тревата над склона и подпали нов пожар. Въздухът в падината се нажежи, сянката на дракона се разстла за миг над варварина, който стигна до дъното и спря в Незнайния.
Двамата си помогнаха да станат, Илкар лежеше на няколко крачки от тях и въртеше глава, докато се подпираше. Към тях надолу се просмука лютива миризма, огънят бушуваше съвсем наблизо.