— Гарвани! — провикна се Хирад. — Обадете се, ако ме чувате. Елате насам.
Дензър и Ериан викнаха, че са невредими. Троун също изникна отнякъде и кимна начумерен.
— Димът ни прикрива — започна Незнайния, — но огънят ще ни затрие, ако се бавим тук. Трябва да се качим по отсрещния склон. Вятърът духа от изток, значи ще тръгнем на изток.
— Да се отдалечим от пожара — кимна Хирад. — Закрийте носовете и устите си с парчета плат.
Докато се катереше косо по стръмнината в избраната посока, Хирад напрягаше слух за шум от дракон или от разпръснатите им спътници, но нямаше нищо. Не му харесваше тази привидна промяна в намеренията на дракона. Измъкна меча си почти по инстинкт, но преди да каже на Незнайния да стори същото, чу свистене и кресна на Илкар да вдигне въздушен щит. Къса стрела се заби в лявото рамо на Троун.
— Имаме щит — обади се елфът.
— Гарвани, гледайте да не ни нападнат отстрани. Дензър, май ще си по-полезен с меч в ръка този път. Троун, как си?
— Само проби мускула. Кърви, но мога да се бия.
В равния глас на върколака нямаше и следа от болката, която несъмнено търпеше.
Хирад продължи напред, Незнайния две крачки вдясно от него, Дензър излезе отляво, а Троун вървеше зад двамата магове, които готвеха заклинания. Варваринът чуваше тихите слети думи от устата на Ериан и се помоли да не използва нещо огнено. Още три стрели отскочиха от щита, някой закрещя, зашумоля стъпкана трева.
Хирад спря и с широк замах сряза стръковете пред себе си.
— Идват. Може би имат къси мечове като онзи на Джата. От тревата изскочиха трима мъже с бръснати глави, ниски на ръст. Държаха с две ръце боздугани, осеяни с шипове. Викаха нещо на непознат език, лицата им се кривяха от омраза. Зад тях напираха други.
Хирад се отклони назад, пое с острието на меча изненадващо силен удар и го отклони надясно. Дясната страна на противника се оголи, варваринът възстанови равновесието си и мушна напред, докато гологлавият опитваше да се наведе. Отсече му ухото. Тантурестият мъж изохка, Хирад използва колебанието му и стовари меча над глава. Разсече рамо, острието раздроби костите.
Пак отскочи назад в очакване и видя Дензър да забива меча в гърдите на жертвата си, а Незнайния се разправи с лекота със своя противник. Другите нападатели се заковаха на място. Чак сега видяха добре колко високи са мъжете срещу тях и каква дължина имат оръжията им.
— Пазете отстрани — напомни Хирад. — Ериан, покажи им още от онова, което можем, ако си готова.
Десетината врагове заотстъпваха, но Хирад долови движение отляво и отдясно.
— Пак ще ни ударят, но не отпред. Ериан, тия насреща са твои.
Тя застана до него, разтвори длани и изрече единственото заповедно слово.
Леден вятър се заби с вой в тревата, унищожи хора и зеленина в ивица, широка двайсетина крачки. Гарваните побързаха да тръгнат по заледените стръкове. Наоколо множество гърла се разкрещяха в ужас, изведнъж се чу тропот на бягащи крака.
— Прекрасно! — кимна варваринът.
Подмина шестте застинали тела. Стигна по-нагоре по склона и видя, че нататък местността отново е равна. Отдясно димна завеса скриваше всичко. Но къде ли бяха Джата и Стилиан?
Каза на останалите да спрат и да бдят. Ериан веднага се зае с раната на Троун. Хирад се вгледа в небето — около разкъсването кипеше яростно сражение. Пламъци кръстосваха пространството отпред, дракони кръжаха, пикираха или се издигаха. От три страни още дракони летяха устремно към битката, но от онзи, който се опита да ги изгори, нямаше и следа. Постояха, вторачени в небето, опитваха се да проумеят необузданата мощ, сблъскваща се над тях. Каква сила, бързина и ловкост… Неповторима гледка, която обезсърчаващо напомни на Хирад какво е истинското им място в този сблъсък. Досега им провървя, но за пръв път, откакто се изправиха срещу Върховните вещери, той не вярваше, че сами са господари на съдбата си. Ако някой дракон искаше да са мъртви, щяха да умрат.
— И сега какво? — промърмори Дензър.
— Оставаме нащрек. Нека Илкар поддържа щита още малко. Ериан ги подплаши, но може и да се върнат. Време е да помислим как да намерим другите.
— Ако има кого да намерим… — промърмори Ериан.
Тя притисна чист парцал към раната на Троун. Върколакът хвана здраво стрелата и щом Ериан му кимна, изтръгна острието с едно движение. Изпъшка и платът се напои с кръв. Ериан бързо спря кръвотечението, прошепна няколко думи и натисна малко по-силно.
— Дръж пръстите си тук — насочи здравата му ръка. — Съединих тъканите вътре, но още са слаби. Опитай се да щадиш ръката до края на деня.
— Благодаря ти.