Гарваните бяха спрели под ръба, отвъд който равнината продължаваше. Нямаха представа къде са враговете им.
— Предложения? — подкани Хирад.
— Да се отдалечим оттук — каза Незнайния. — Знаем, че трябва да продължим към планините.
— Аз ще се издигна да огледам кой къде е — реши Дензър. — Какво ще кажете?
— Рисковано — отвърна приглушено Илкар, зает с щита.
— Не повече, отколкото да се лутаме слепешком. Стилиан ни е необходим, той носи книжата.
— Направи го — съгласи се Хирад.
— И се пази — добави Ериан.
— Няма да се бавя — обеща тъмният маг.
Нагласи Сенчестите криле за бързина. Отскочи нависоко, но нито за миг не забравяше колко е уязвим в този свят, където драконите господстваха. Макар че бяха далеч и се сражаваха за разкъсването, струваше му се, че очите на всички го следят. Потрепери и погледна надолу.
Нямаше никой близо до Гарваните, нападателите още бягаха на изток. Не можа да ги преброи в тревата, но не бяха много опасни. По-сериозна заплаха бяха трите пожара, поглъщащи алчно тревата. Единият пълзеше по падината, в която се криеха, и вятърът само го забавяше, без да го спира.
Прелетя над пламъците в посока към планините. Ако имаше оцелели, сигурно биха се опитали да продължат нататък. Скоро догадката му се потвърди — видя люшкаща се и тъпкана трева.
— Стилиан… — промърмори под носа си.
Спусна се натам и подвикна да спрат. Трима Закрилници вървяха в плосък триъгълник и макар че наглед не пазеха никого, Дензър се досети, че Стилиан се е прикрил с Невидимо було. Хитро, стига да не те интересува ще пострадат ли другите около теб.
— Стилиан, чакай! Трябва да се съберем.
— Не — отказа безплътен глас, задъхан от усилието. — Трябва да се махнем по-скоро. Загубих следите на Джата, а трима от моите Закрилници бяха убити.
— Успокой се, дракона го няма.
— Не се залъгвай.
Сякаш в потвърждение на думите му проехтя рев отдясно и Дензър усети бедата. Драконът изскочи през стената от пушеци, посегна към земята, и сграбчи с лапи някого от ниските мъже, може би Джата. Отлетя нагоре, разкъса човека на две и напъха парчетата в устата си, пръскайки кръв.
Сърцето на Дензър заблъска в гърдите. Едва задържаше заклинанието, устата му пресъхна. Целият се разтресе, ръката му трудно улучи челото, когато я вдигна да избърше потта.
— Недей да стърчиш в небето, Дензър — чу се гласът на Стилиан. — Твърде лесна плячка си така. Накарай Хирад да повика проклетите си приятели сред драконите, иначе всички ще умрем. Разбра ли? И престани да издаваш къде съм!
Стилиан и Закрилниците тръгнаха в друга посока, Дензър се отдалечи припряно, прелетя над тревата. Учуди се, че е стигнал толкова далеч от другите Гарвани. Чу кашлящия рев на дракона, в който прозвуча изненада. Дензър погледна през рамо — чудовището зави и размаха криле, впило поглед в нещо.
— О, богове…
Драконът летеше към Гарваните. Може би имаше нищожна надежда за тях. Дензър се спусна още по-ниско, високите класове на тревата се отъркваха в корема му. Гмурна се в дима от огъня в падината, задържа дишането си и свърна рязко наляво. Изскочи на чист въздух.
— По-скоро! — изхърка, щом стъпи на земята. — Слизайте обратно. Драконът се връща. Ериан, опитай нещо, което спира огън. Може би щит против стрели. Аз ще опитам с Леден вятър. Току-виж помогне…
Подготвиха заклинанията още докато се смъкваха към дъното на падината. Знаеха обаче, че всичко е напразно. Доближаваха пожара, а сянката на дракона се плъзна още веднъж над тях със страховит шум от крилете му и всички го видяха как свърна и се обърна във въздуха, за да полети над падината. Отваряше уста да блъвне пламъци.
Не успя да ги доближи. Грамадни челюсти захапаха шията му и го запратиха с умело движение към земята, която се разтърси. Други криле изплющяха и този път ги покри сянката на Ша-Каан, огромна и успокояваща. От устата му капеше кръв, гърдите му поемаха въздух с бучене. На Гарваните им прималя от облекчение.
— Чух вашия зов, но бях далеч оттук. Бягайте от пожара към планините. Ще насоча Джата и хората му към вас. Гответе се да затворите разкъсването след три издигания на светилото в небето.
Ша-Каан отлетя. Дензър тупна на тревата.
— Дайте ми малко време да се опомня.
— Размърдай се, ако ти стане възгорещо — посъветва го Хирад и посочи пламъците и дима, до които оставаха няколко крачки. — Добре го заблуди с това гмуркане в дима, но те видя къде кацна. Трябва да поработиш над тази маневра за следващия път.
Дензър се наежи, но гневът му се изпари, щом видя ухиленото лице на Хирад.
— Много остроумно, Хладнокръвен!
Варваринът протегна ръка, за да го изправи на крака.