— Хайде, Дензър, още много път ни чака.
ГЛАВА 31
Владетелят се събуди от миризмата на лагерни огньове, на които приготвяха месо, и от дъха на влага. Чуваше гласовете на шаманите, подхванали заедно с бойците песни, за да призоват духовете на своя страна и да потърсят подкрепата на древните господари на войната.
Заслуша се, долови шепота на вятър между палатките и въздъхна дълбоко преди да седне на постелята. Повика прислужника си. Влезе висок млад мъж, наскоро излязъл от юношеската възраст, но под стегнатата риза без ръкави мускулите му бяха корави.
— Повелителю — склони глава той.
— Бойните одежди и закуска — заповяда Сенедай.
— Ще бъде изпълнено.
Сенедай се надигна неохотно и отметна платнището. Навън мракът преди изгрева само ставаше по-черен от ситния дъждец и го разпръскваха единствено пламъците на готварските огньове. Вождът стисна зъби и се прибра навътре в шатрата, където беше малко по-топло.
— Ето какъв късмет ни донесоха песните — промърмори той.
Само мокра земя му липсваше на това бойно поле… Да, от пролятата кръв земята също ставаше хлъзгава, но така опасността щеше да нарасне от самото начало, а той си знаеше, че имат нужда от всяко предимство, дори да е нищожно.
През безсънната нощ съжали неведнъж, че катапултите трябваше да останат в Джулаца, където ги подготвяха за бавното теглене към Дордовер. Можеше да хвърли наведнъж хиляди бойци срещу враговете, да ги смачка с огромното числено превъзходство. Само че подобаваше той да поведе подобна атака, а днес не му се умираше.
Хапна и се облече набързо. Излезе под бавно просветляващото небе и го пресрещна боец, който му подаде запечатано съобщение.
— Кой го донесе?
— Бърз вестоносец от Подкаменния проход, господарю. Пристигна малко преди ти да се събудиш.
Новини от Тесая. Много добре! Сенедай разгъна листа и тръгна към най-близкия огън, за да го прочете на светло. Звуците на пробуждащия се бивак насищаха слуха му. Ръмжаха и лаеха кучета, ехтяха заповеди, шумоляха палатки, пукаха запалени дърва, отвсякъде се носеха песни. Как да не се почувства насърчен? Врагът нямаше къде да бяга и дори неопитният поглед бързо откриваше колко е малоброен.
Но съмненията още подяждаха самочувствието на Сенедай. А от писмото на Тесая страховете му се умножиха. Надяваше се старшият вожд на всички племена да дойде начело на бойците си тук, за да е сигурна победата още тази сутрин. Той обаче бе променил намеренията си. От остатъците на отрядите на Таоми научил, че голяма вражеска войска настъпва от юг. Заповядваше на Сенедай да изпълни задачата без никаква помощ. Тесая щял да се присъедини към разгромения Таоми, за да унищожи враговете на юг. После всички трябвало да се съберат за поход към Корина, а подкрепленията щели да се погрижат за отбраната на Джулаца.
Победата била в техни ръце, завършваше съобщението. Духовете се усмихвали благосклонно, а вражеските богове щели да обърнат гръб на чедата си. Тесая се бил погрижил за това.
Но той нямаше да се сблъска с това, което виждаше Сенедай. Първите лъчи на слънцето откроиха маскираните воини, застанали неподвижно пред развалините както предишната вечер. Вождът трепна и се помоли да му бъде посочен път, по който не го чака унижение.
Зад него излая куче и сърдит глас го накара да млъкне. Аха, ето част от отговора. Сенедай пусна писмото в огъня и заповяда да съберат при него предводителите на отряди.
В късния следобед генерал Дарик седеше до набързо скована маса с разстлана на нея карта, около която се настаниха Блекторн, Гресе и уморен от мисловната връзка маг. Западняците бяха спрели и копаеха укрепления, а съгледвачите се върнаха с вестта, че остатъците от южната армия са успели да се присъединят към отрядите на Тесая.
— За какво е всичко това? — попита Гресе.
Току-що бе чул вестите от мисловната връзка. Двамата барони се взираха очакващо в пълководеца.
— Вижте… още не знаете за някои събития. Съжалявам, че не ви казах по-рано, но май нямаше смисъл, а и бездруго имахме сметки за уреждане със западняците.
— И какво не сме чули досега? — сдържано попита Гресе.
— Ще ви прозвучи нелепо, но е самата истина, заклевам се. — Дарик се озърна, не искаше никой да ги подслуша неволно. — Има… дупка в небето над Парве, която расте и накрая през нея ще ни се стоварят на главите дракони. Не ме питайте как и защо. Гарваните и Стилиан се заеха да търсят начин за затварянето на тази дупка. Той потегли към Ксетеск, те — към Джулаца. Явно са успели. Но сега западняците застрашават дори своя живот, колкото и смешно да изглежда. Налага се да ги възпрем.