— Защо са подгонили Гарваните? Как тъй десетина хиляди са се втурнали да преследват шестима?
— Така е, те обаче са си наумили, че Гарваните ще доведат драконите в Балея. Всичко са объркали, но ще е твърде трудно да ги разубедим. Сега разбирам защо Тесая се раздвижи. Погледнете. — Дарик плъзна пръст по картата. — Тесая искаше да потегли към Корина, когато южната армия опустоши Гиернат, а северната превземе Джулаца. Така прекъсваше пътя за подкрепления и припаси от най-силните Школи — Ксетеск и Дордовер. Беше оставил хиляди в резерв и те щяха да се укрепят в двата града и в прохода. Освен това си мислеше, че Изтокът няма да се обедини, за да се защити. И макар че Крадеца на зората му отне подкрепата на Върховните вещери и тяхната магия, още вярваше, че ще покори Балея. Превземането на Корина трябваше да ни обезвери окончателно. Но не всичко потръгна добре за него. Гиернат отблъсна нашествениците. Отгоре на това вие и пъстрият ви отряд от селяни… — Дарик изрече думата с искрено уважение — … разнебитихте остатъците от южната армия, което той е научил наскоро. Накрая Гарваните, Стилиан и аз се появихме ненадейно на изток. Гарваните се измъкнаха от обсадената Джулаца. Западняците са научили с изтезания защо Гарваните са постъпили така, но са чули само опашати лъжи. Тесая е решил, че трябва да побърза, и се е насочил към Корина. Не иска обаче да ни отведе близо до къщата на Септерн. Не рискува да попречим на другата армия в залавянето и ликвидирането на Гарваните. Решен е да се разправи с тях.
— Значи ще се сражава с нас, за да не доближим армията на Сенедай? — недоверчиво промълви Гресе.
— Това е едната причина, а другата е, че предпочита да си премерим силите тук, не пред Корина, където очаква да ни подкрепят, макар че пак се заблуждава. Опасява се, че ако се обединим със защитниците на града, можем да го разгромим.
— Всичко това е без значение, ако Сенедай погуби Гарваните — поклати глава Блекторн.
— А Тесая няма да ни повярва — подчерта Гресе. — Боговете да се сгромолясат, ако и аз лесно повярвам.
— Да речем, че всичко това е вярно. Колко ще издържат Закрилниците? Достатъчно ли дълго, за да си свършат работата Гарваните? И за да заобиколим ние Тесая и да ударим армията на Сенедай? — питаше се на глас Блекторн.
Дарик завъртя глава.
— Не знам за Гарваните, но Тесая няма да ни пусне. Армията му е твърде голяма, а неговите съгледвачи вече са ни преброили.
— Значи ще се бием с него? — доста бодро попита Гресе.
— Дори да надделеем, ще минат поне два дни. Не. — Дарик се подсмихна преди следващите си думи. — Нямаме избор. Принудени сме да потърсим помощта му. Настъпваме колкото се може по-скоро към неговите позиции с вид на могъщи и отиваме да го убедим, че е длъжен да изпрати вест на Сенедай.
Хирад знаеше, че ще види красота — чувствата на Ша-Каан, когато описваше дома си, бяха красноречиви. Но въображението му не бе достатъчно да го подготви за тази гледка. Изкачиха се стотици стъпки нагоре по стръмен каменист склон, докато оранжевото слънце се спускаше във все същото синьо небе, което се простираше над тях още от появата им в това измерение.
Краят на пътуването им мина в неспокойно подтичване, за да се отдалечат от пожарите в равнината. Оцелелите се събраха около час след нападението на дракона от Люпилото Верет. Гарваните се отърваха само с драскотини и натъртвания, но със Стилиан сега вървяха само трима Закрилници, а Джата бе загубил седмина от сънародниците си.
Стилиан не сподели нищо за гибелта на своите воини. Но заради издайническото сгушване на главата в раменете, когато дракон от Каан прелетя над тях към своите земи, Хирад за миг изпита съчувствие към мага.
Битката в небето бе спечелена, макар и твърде трудно. Хирад долови съжалението на Ша-Каан, че се наложило да се разправят първо с нападателите от Люпилото Верет, да сломят духа им и да лишат от смисъл бездруго крехкия им съюз с друго вражеско Люпило.
Хората вървяха, потиснати от преживяното. Прекалено нагледно се убедиха на какво е способен дори един-единствен дракон.
— Само един… — бе отронил Незнайния, загледан отвисоко в безкрайната равнина, обгърната от огън и дим.
Думите му сякаш ги пришпориха да се катерят по-бързо. И сега Гарваните стояха отделно от другите, както подобаваше на Драконан на Великия Каан и неговите съратници. За пръв път можеха да се взрат в родината на Каан. Спряха в края на неравното скалисто плато над почти отвесен склон. Пред тях се откри друг свят.
Отляво и отдясно килим от полюшваща се зеленина покриваше широка долина, чиито стени едва се различаваха. Огромни листа се поклащаха на гигантски клони, спускащи се под живото покривало. Хирад можеше само да се досеща за размерите на дънерите. Оранжевата светлина на слънцето се процеждаше в чудесни цветни лъчи през бледи ивици мъгла, а суровият фон на планини с побелели върхове, спускащи се рязко към тъмни плата, допълваше безметежната картина.