А в небето над гъстата зеленина Каан кръжаха и се спускаха, ленивото помахване на крилете ги тласкаше в дълги плавни дъги. Онези, които се гмуркаха между дърветата, прибираха крилете си и се стрелкаха надолу, златистите тела искряха под оранжевите лъчи и повличаха завихряния в мъглата преди да се скрият.
Чуваше техните гласове — звуци на приветствия, на сбогуване, на тъга и обич, на неизменна вярност към Люпилото, един към друг и към земята. Намираха отзив в душата му, изпълваха го с топлината на задружната общност и с безсмислието на сраженията, в които дракони Каан всеки ден се прощаваха с небесата.
Усети, че краката не го държат, и приклекна, опрял длан в камъните. Можеше да остане тук незнайно докога, да гледа величавите Каан и тяхната родина. Някой докосна рамото му и той се обърна към Илкар.
— Вярваш ли на очите си? — промълви Хирад и махна с ръка към вдъхващата страхопочитание гледка.
— Ако ще да живея пет столетия, това ще е споменът, с който ще умра — отвърна елфът и гласът му издаваше, че е потресен.
Джата ги поведе по стъпала, издълбани в скалите. Стръмна и покрита с мъх, стълбата минаваше под скалния навес, виеше се през проломи, зад един водопад и около великански дънери, чиито листа задържаха още мъгливи ивици, които се струпваха в облаци по-надолу.
Докато слизаха към променливия, обагрен в оранжево облак, въздухът се стопли и насити с влага. Не виждаха надалеч, стъпалата станаха коварно мокри и хлъзгави. Джата и другите местни хора припкаха надолу с привична увереност, но гласът му начесто подвикваше „Внимавайте!“.
За дошлите от Балея слизането беше бавно по неволя. Подпираха се на каменната стена, по която се стичаха струйки, и се стараеха да не доближават външния ръб на стълбата, отвъд който дебнеше сигурната смърт от пропадане в мъглата.
Малко по-надолу мъглата се разреди и се разпиля под листата за пръв път видяха истински земята на Каан.
Огромен равен простор от скали, трева и река. През мъглата проникваше мека светлина и правеше картината още по-приятна за окото. Реката криволичеше насред долината в искрящосини оттенъци, а през застиналия влажен въздух до тях стигаше шумът на поне десетина водопада. Ливадите бяха пищно зелени, изпъстрени с червено и синьо също като в равнината. Личаха квадрати с окосени стръкове. Явно тук отглеждаха и прибираха тревата с незнайна цел.
По краищата на долината бяха пръснати постройки, някои ниски и плоски, други вкопани надълбоко в скалите, но едно здание господстваше в земята на Люпилото. Полираният бял камък лъщеше, куполът и кулите се извисяваха към небето, но ги засенчваха невероятните криле, чиито краища почти докосваха мъглата. Зашеметяващ символ на почит към Ша-Каан. Дори магията в Балея не бе създала нищо, което можеше да се мери с тази сграда, въплътила доброволното преклонение пред водача на Люпилото.
Всички пришълци в долината поспряха да се насладят на гледката. Хирад се озърна — Дензър се взираше слисан, Ериан се усмихваше блажено на покоя и чувството за безопасност. А самият Хирад сякаш се бе завърнал у дома. Затвори очи и остави да го обхванат чувствата, които излъчваше Ша-Каан.
— Кажете ми, че няма да позволим това да бъде съсипано — промълви накрая.
— Ще го спасим или ще умрем, докато се опитваме — увери го Илкар.
— Е, аз не се каня да умирам — отвърна варваринът. — Искам да чуя от теб какви са шансовете ни да успеем.
Тръгнаха след Джата и останалите, които слязоха по последните стъпала и нагазиха в тревата, крачките им се ускориха с доближаването към реката и камъните на брода.
Отекнаха поздрави от човешки гласове. Имаше десетина колиби от камък и тръстика. Деца врещяха от радост, жени излизаха да прегърнат мъжете си, отсъствали толкова дълго.
Смехът секна веднага, чу се плачът за загиналите. Скоро всички обърнаха натъжените си погледи към Гарваните, Стилиан и Закрилниците, които минаха по камъните на другия бряг.
— Гарвани, добре дошли — изрече Джата. — Хирад, дом.
— Дом — съгласи се варваринът и посочи Волнокрил. — Ша-Каан?
Джата завъртя глава.
— Чакай. Храна? Питие?
Той плесна с ръце и неколцина вестари се шмугнаха в къщите. Джата седна на окосена морава и покани с жест гостите да се настанят. След малко им донесоха плодове и пушено месо, кани с вода и някакъв сок, също и издялани от дърво чаши.