— Хирад — започна Илкар, — преди да говориш с Ша-Каан…
— Да, исках да чуя какви са шансовете ни.
— Или липсата им — охлади го елфът. — Недей да ми се мръщиш, опитвам се да мисля трезво. Трябва да знаеш точно докъде стигнахме.
Хирад отхапа мръвка и я преглътна със сладкия бледозелен сок.
— Нищо добро няма да ми кажеш, нали?
— Не сме чак толкова зле, само че твърде много неща остават неясни, опираме се на догадки. Но да започна отначало… Незнаен, трябва и ти да чуеш това.
— Слушам те. Троун, ела по-наблизо.
Върколакът се премести до Илкар. Държеше чаша, но не бе вкусил храна.
— На теория е сравнително просто, но без да знаем нищо точно за разкъсването, трябва да налучкваме мощта на заклинанието. Четиримата заедно сме достатъчно силни да застанем под разкъсването и да изградим решетка от мана, която ще се свърже с краищата му. Във всичко се опираме на заклинанията на Септерн, които са създадени да ограничават разкъсвания и да ги правят устойчиви.
— Значи първо ще му наложите граници — вметна Незнайния.
— Правилно. След това трябва да го затворим. Щеше да е лесно, ако се занимавахме само с едната му страна, но си имаме проход и друга страна, която е също толкова огромна. Познаваме теорията на Септерн как да бъде изградена тъканта, образно казано, която затваря дупка в пространството между измеренията. Според нас се налага да сътворим нещо като совалка от мана, която ще се захване за границите на този край на прохода, ще полети по спирала през него, ще излезе през другия край и на практика ще събере двата края, за да ги затвори.
— Възможно ли е? — Незнайния си взе плод и се усмихна благодарно на жената с подноса. — Да ти призная, според мен доста се изсилвате.
— Има такова нещо — въздъхна елфът. — Пък и засега още не знаем дали ще успеем да го направим. Теорията я има в писанията на Септерн, Стилиан и Дензър се опитват да я свържат с проучванията на Ксетеск за измеренията, разполагаме и със заклинание, което затваря проходи.
— Но препъникамъчето е в тази ваша совалка, нали? — попита Хирад.
— Да. Поне е ясно, че тя ще бъде продължение на решетката от мана, но в другото още се лутаме на тъмно, а това е твърде опасно.
— Не че искам да те изнервям, но нямате време за нищо друго — напомни варваринът. — До ден-два трябва да направите заклинанието, иначе за Каан ще е късно. Знаеш какво ще означава това за Балея.
— Знам, но ние от самото начало казахме, че ще бъде трудно. — Елфът присви очи, краищата на ушите му почервеняха. — Да създаваш нови заклинания не е като да се разхождаш.
— Свадите с нищо няма да помогнат — укроти ги Незнайния. — Май не съм схванал нещо, но… Не можете ли да изградите решетката от тази страна, да затворите разкъсването тук, стига да не опростявам излишно замисъла ви, а после да се върнете в Балея и да повторите същото в Парве? Илкар се засмя.
— Много примамлива идея, но за жалост се отказахме от това. Дори ако успеем отново да се доберем до Парве, ще е безполезно. Силите в пространството между измеренията са необуздани, а проходът би си останал, макар и само с един край. Трябва да го затворим по-скоро, пък и решетката не е много устойчива. Няма да издържи толкова дълго. Затова бяхме принудени да дойдем тук — да затворим разкъсването в посока, обратна на създаването му.
— Е, ще ми кажеш ли все пак какви са шансовете ни, но се постарай да те разбера — помоли Хирад, в чийто скут пълната чиния още беше недокосната.
— Ако Дензър и Стилиан не намерят нищо подходящо в теорията за измеренията, разработена в Ксетеск, нямаме шансове. Ако успеят, пак рискуваме с форма от мана, която е съвсем нова за всички ни и не можем да кажем предварително какво ще се случи. Да не добавям, че щом ще извършваме заклинанието от земята, общата ни сила едва ще стигне. — Елфът се взря невесело в Хирад. — Вероятността да се справим е по-малка, отколкото срещу Върховните вещери.
— На Ша-Каан това няма да му хареса.
— Няма как, ще се примири.
— С кое — със скорошната гибел ли?
Варваринът се надигна от тревата, изтупа панталона си и закрачи към Волнокрил.
— Да не си на мястото на Драконан… — подхвърли Илкар на Незнайния.
— Да не си на мястото на който и да е от нас — отвърна огромният воин.
ГЛАВА 32
„Те нападат.“ Закрилниците споделиха тази мисъл в светлината на утрото. Западняците настъпваха с бойните кучета и стрелци пред първата редица. Още не се канеха да ударят настървено отвсякъде и Аеб мигновено обсъди тактиката със събратята си.
Всеки от маскираните мъже извади от ножницата и калъфа огромния си меч и тежката брадва.