Зад него войниците му достигнаха покрайнините на гората. Разнесоха се нови заповеди, стотните промениха посоката и всеки зае мястото си между дърветата в рехава преграда, която беше неустоимо изкушение за западняците. Дарик не остана разочарован.
Пред него първите отряди на врага стигнаха до билото на плосък хълм и закрещяха войнствено, щом видяха разпокъсания противник пред себе си. Още минута-две се струпваха като разливащо се тъмно петно на близкия хоризонт, после зовът на стотина рога ги запрати като потоп към войниците на Балея, бойните им викове и напеви цепеха въздуха. Тесая се виждаше в средата на първата редица.
За миг Дарик се поколеба дали да не го нападне, но знаеше колко силна охрана има вождът, пък и имаше по-важна задача от сигурното самоубийство. Хукна с двойната си стотна към Гретернската гора, първите стрели, пуснати от стрелците на западняците, не долетяха до тях.
— Отдръпнете се по-навътре! — извика на хората си. — Накарайте ги да нарушат строя. Маговете да запълнят пролуките.
Заповедите му мигновено бяха предадени нататък. Стрели отскачаха и се чупеха в дънери и клони, закани и подигравки отекваха глухо в дебрите. От сивеещото небе се лееше проливен дъжд, вятърът набираше сила. Дарик гледаше западняците, които захапаха стръвта, но бяха твърде много. Армията му трябваше да напрегне всичките си сили, за да не бъде разгромена набързо. Следобедът щеше да им се стори безкрайно дълъг.
ГЛАВА 34
Сенедай изслушваше мрачно съобщенията от предводителите на отряди, притискащи навсякъде уж безнадеждно малобройния отряд около къщата на Септерн и прохода към земите на драконите. Неговите бойци се изтощаваха, а врагът сякаш тепърва се развихряше. Движенията на маскираните воини оставаха пестеливи и точни, биеха се задружно като никоя друга армия. Не се съмняваше, че ги подкрепя някаква магия, и не можеше да проумее това. Знаеше, че сред тях няма нито един маг.
Но какво ли значение имаше, важно беше ставащото пред очите му. Земята беше осеяна с тела на негови бойци, тук-там мъртъвците се натрупваха толкова нависоко, че трябваше да ги издърпват назад, за да имат нападащите твърда опора под краката си. А дъждът в този навъсен следобед не спираше да се лее и чувство за безсилие обземаше Сенедай. Нямаше уязвими места в стегнатите редици на враговете, дадените от тях жертви се брояха на пръстите на ръцете му. И макар че мнозина бяха ранени, те просто се отдръпваха навътре към развалините, за да се превържат, а други заставаха вместо тях.
Силата и издръжливостта им изумяваха, а на тяхната доблест Сенедай можеше само да се възхищава, докато губеше увереност, че ще ги смаже, и бойците му се обезсърчаваха. Очакваха лесна победа, но следобедът клонеше към здрач и вече виждаше, че ще бъде принуден да заповяда прекратяване на битката през нощта. Предстоеше му унижението да се бори с тези странни мъже още един ден.
Западняците не обичаха нощни сражения, въпреки че в Джулаца се стигна и до това. Не искаше отново да гневи духовете, като наруши обичаите. Изръмжа тихо, прокле нежеланието на Тесая да се притече на помощ и заповяда още бойци от резервите да влязат в битката.
Пламъци избуяха за миг вдясно от Дарик, разпищяха се ранени западняци, а горящите дървета зловещо осветяваха бъркотията. Надеждите на пълководеца се сбъднаха — враговете забавиха напора си и разпокъсаха атаката в гъсталака. Отначало това изравняваше силите, маговете извличаха мана за Огнени кълба, Адски огън и Леден вятър и възпираха натиска на племенните бойци.
Тесая обаче избра друга тактика — прати голям отряд да застраши бивака на враговете и събра авангарда си в плътен клин, широк не повече от седемдесет крачки. Принуждаваше Дарик също да сгъсти отбраната, но пълководецът засега успяваше да провали замисъла му. Разпрати веднага групи от магове да пазят фланговете, остави четири стотни в резерв и заповяда на всички магове съгледвачи да тормозят невидими западняците от двете страни на клина.