Трясъкът на метал в метал пред него се засили и той тутакси поведе двете си стотни натам. Западняците изтласкваха други три стотни и Дарик побърза да им се притече на помощ. Закъсня да спаси неколцина войници и магове, притиснати към твърде нагъсто израснали дървета и накълцани от тържествуващи племенни бойци.
— Искам огън зад първите им редици! — изрева Дарик. — Първа стотна, ударете отдясно!
И той се втурна в мелето. От двете му страни го пазеха мечоносци ветерани, зад него тичаха трима магове. Вряза се в гъмжилото от стотици западняци и стовари острието си, но противникът го отби с бравата.
— Втора стотна, защитете маговете!
Със следващия удар изблъска брадвата встрани, ритна яростно западняка в корема и сцепи наведената му глава с меча.
И вляво, и вдясно от него паднаха много посечени западняци преди основните сили на Тесая да реагират. Дарик отклони копие, насочено в гърдите му, заби левия си лакът в лицето на мъжа отсреща и смаза носа му. Успя да настъпи върха на копието и намушка западняка в корема. Зад вкопчените един в друг мъже се надигна вой и секна внезапно. Дарик разпозна шума от лед, разкъсващ и трошащ плът и кости. Поредният Леден вятър си проправяше път в навалицата от западняци. Малко по-нататък отгоре се стовари Адски огън, разхвърчаха се тела, от грохота ушите му звъннаха и откъсната горяща ръка тупна на земята до него.
Следващият му противник трепна и това го погуби. Дарик разсече хълбока му и острието изстърга в гръбнака.
Западняците Отстъпваха крачка по крачка, но пълководецът не позволи на войниците си да разкъсат строя. Нямаше нужда да си пресилват късмета, а под плътния горски покров светлината гаснеше. Трябваше да издържат още малко.
„Уморяваме се, то се знае. Наближава здрач. Отбий брадва отляво и отдолу. Те няма да продължат атаката, когато притъмнее. Удар наляво, крачка назад. Пазете силите си, не разкъсвайте редиците. Нашият Повереник иска да издържим. Няма да го подведем.“ Ръцете и краката на Аеб натежаваха, но той не позволяваше умората му да проличи. И западняците бяха с изцедени сили след проточилата се тежка битка. Нападаха безредно, резервите не влизаха в бой навреме, за да отдъхнат другите. Но армията наброяваше много хиляди и въпреки че победата им се изплъзваше, западняците не се отказваха. До падането на нощта оставаха по-малко от два часа.
За Аеб и събратята му мракът не беше пречка. Той замахна с брадвата над главата си и острието разсече рамото на изтощен западняк. В същия миг вдигна меча — знаеше, че ще последва удар отгоре и отляво.
До него племенен боец преодоля със свиреп удар защитното движение на Олн, брадвата сряза дълбоко крака на Закрилника. Олн залитна, не можеше да пази равновесие.
„Приклекни.“ Брадвата на Аеб профуча в обратен замах в отворената пролука и западнякът не можа да се наслади на победата преди да умре.
„Отдръпни се. Прикривам те.“ Олн се олюля назад. Никога нямаше да се сражава отново, ако не оцелееха достатъчно събратя, за да му дадат сила да оздравее. Аеб строши черепа на западняк с дръжката на меча си и се завъртя към друг противник. В ума му се редуваха безмълвни слова на другите Закрилници. Загубиха тридесет от своите в този ден, други петдесет вече не можеха да се бият. Щяха да издържат до края на деня, но не и до следващата вечер. Аеб се надяваше това да е достатъчно.
Тесая излезе тичешком от гората, кръв капеше по земята от острието на брадвата му. Изслуша набързо вестите от предводителите на отряди. Не проумяваше защо войниците на Изтока се прегрупират в гората и нападат разпокъсано — от съгледвачите си знаеше, че могат да ударят с цялата си мощ по армията му. Те сякаш чакаха нещо, но Тесая беше убеден, че няма откъде при тях да дойдат подкрепления.
Поклати глава и се загледа в притъмняващото небе. По лицето му се стичаха струйки, както почти през целия ден. В гората догаряха пожари на пет-шест места, но пламъците нямаше да издържат дълго под неспирния дъжд.
Неговите храбреци ръфаха защитата на враговете през следобеда, но не успяваха да пробият, нито да ги подмамят на открито. Дарик командваше умело войниците си и съпротивата беше яростна, а проклетата магия не допускаше племенните бойци да спечелят надмощие.
— Но какво бранят? — зачуди се на глас Арноан. Въпросът, който Тесая тъй и не си зададе досега.
— Бранят ли?… — Целият му гръб се смръзна от прозрението. — Откога се сражаваме?
— Може би от три часа, господарю.
— Ама че съм глупак! — промърмори вождът и изведнъж гласът му заехтя. — Палеон! Изтеглете се от битката! Ревион! Задръжте позициите! Таранон! Притиснете ги по десния фланг! — Обърна се рязко към шамана, сграбчи яката му и го придърпа към себе си. — Намери Адеселере, той ще предвожда бойците тук и няма да позволи на враговете да ни подгонят.