— Какво ти хрумна, господарю?
— Сляп ли си?! Дарик е изпратил хиляди войници да заобиколят от юг, докато ни бави пред гората. Брани армията, която е изпратил да се сражава срещу Сенедай. Върви да намериш Адеселере!
Владетелят Тесая тичаше презглава обратно към бивака си и виковете му накараха бойците от неговото племе да го последват стремглаво. Само на тях можеше да разчита сега. Таоми се бе провалил, Блекторн разби неговите отряди от племената Лиандон. Не заслужаваше да му се възлага нищо. Съдбата на западняшките племена отново беше в ръцете на Палеон. Ако трябваше, Тесая щеше да тича цяла нощ, за да догони изплъзналите се врагове.
Дарик ритна коляното на мъжа срещу него, чу пукането на счупената става и прескочи падналия, устремен към бягащите врагове. По бойното поле се разнасяха крясъци и западняците се оттеглиха от този участък на гората. Мнозина бягаха към бивака си и в първите мигове му се стори, че отстъпват отряд по отряд. Той нямаше нищо против.
Видя обаче, че по-голямата част от армията им задържа позициите си в центъра и се разпростира по фланговете, за да не допусне другите да бъдат преследвани. Дарик се досети какво става.
Спря остатъците от двете си стотни.
— Разгадал е хитрината — обърна се към помощника си. — Започваме тактическо отстъпление към нашия бивак. Според мен ще ни оставят на мира. Намери ми мага, който е най-изкусен в мисловната връзка. Трябва да се свържа с Айзак.
Помощникът му се шмугна между дърветата.
Хирад спеше на пресекулки и се будеше от усещането, че пропада, сърцето му биеше ускорено.
Носеше се в безмерна пустота, под него по земята се виеха огньове. Вопли на болка и мъка нахлуваха в съзнанието му, изтормозеното му тяло отмаляваше от чувството за безнадеждност.
Беше сам. Последен и изгубен.
Около него нямаше нищо. В мрака не светеха звезди, в небето не се събираха облаци. Виждаше само трепкащи светлинки далеч долу. Там беше мъртвило. Нямаше къде да отиде.
Останеше ли сам, щеше да умре. Спуснеше ли се, пак щеше да умре. Той падна.
— Хирад, пак ли сънуваше? — попита Илкар до него.
В топлата нощ цареше тишина. Варваринът кимна и се подпря да седне.
— Сънувах пустота. Летях над свят, където нямаше живот.
— Да се надяваме, че не си ясновидец — отвърна елфът. — Всички сме неспокойни. Не само ти не можеш да спиш. Най-добре е да не сънуваш.
— Лесно е да се каже. Пък и май не аз сънувам. Това са сънищата на Ша-Каан.
Полегна отново и се подсмихна на учуденото изражение на Илкар. Този път Великият Каан го потопи в дълбок унес без видения.
— Да му се не види, не вярвах, че ще се усети. Поне не толкова скоро — промърмори Дарик.
Блекторн се облегна усмихнат.
— Казах ти, че не е глупак.
Палатката на командния пункт беше като фар в бивака под тъмното небе. Дарик забрани да има излишни светлини, за да виждат западняците колкото се може по-малко. Те бяха позволили на армията му да се оттегли в бивака, но заеха позиции на известно разстояние. Имаха съгледвачи и отряди, преграждащи главния път, гората и подножията на канарите. Очевидно не искаха да се бият нощем, а и Тесая не беше с тях да ги насъсква.
Дарик научи само една добра вест — Айзак бездруго нямал намерение да спира, докато не доближи армията на Сенедай. Трябва само да избере място, откъдето да удари по западняците, за да не го издебне Тесая в гръб.
— Колко ли бойци води? — изсумтя Дарик.
— Съгледвачите ти са видели — започна Блекторн, — че е разделил отрядите си по племена. Бойците на Палеон са многобройни, макар че трябва да са дали жертви и в битката за Подкаменния проход, и днес. Въпреки това може да е повел четири хиляди.
Дарик се вторачи в него, цялото му тяло се сгорещи.
— Заедно с хората на Сенедай просто ще изколят Айзак и войниците му. — Плъзна ръка по лицето си, докато осмисляше провала на своя план. — Ама че каша забърках! Не бива да губим време и войници, като се дърляме с тях тук… Колко гъста е гората от другата страна на канарите? — обърна се към двама магове съгледвачи, които чакаха заповеди пред палатката.
— Не колкото тук — увери го единият и се почеса по наболата си брада. — Можем и да поразчистим — ухили се след миг.
— И то не само от дървета, за да има смисъл — допълни Дарик.