— Тук сме осмина, свикнали да издебваме врага безшумно — напомни магът. — Всичко е възможно. Стига да вдигнат врява, ако видят нещо.
— Тогава накарайте ги да млъкнат — натърти Дарик. Майсторът на тихите убийства кимна.
— Ще се подготвим веднага.
Дарик срещна ококорените погледи на бароните и оцелелите стотници. Вдигна рамене.
— Имаме ли избор?
— Ще ни видят и ще тръгнат след нас — възрази Гресе. — Нищо няма да постигнем.
— Да, ако потеглим всички заедно. Но няма да постъпим така. Искам всеки годен за сражение войник и маг да отиде зад бивака. Никакви ранени. Тук ще останат малцина, но ще шетат усърдно, за да изглеждат повече. Предлагам това да е кавалерията. Останалите се връщаме една миля по главния път, тръгваме между канарите, а маговете съгледвачи ще ни разчистват пътя. Ще тичаме цяла нощ. Няма да допусна Айзак и хората му да загинат напразно.
— Ами ранените и конницата? — сопна се Блекторн. — Дори да извъртиш някак тази щуротия, зазори ли се, западняците ще нахълтат тук да ги изтребят. Ще ги сполети същото, от което искаш да опазиш Айзак.
Колкото и сдържано да говореше, гласът му натежа от гняв. Дарик му се усмихна ведро.
— Не съм свършил. Щом хукнем към къщата на Септерн, доброволци ще помогнат на ранените да се скрият другаде.
Той се взря многозначително в двамата барони.
— А онези, които ще вдигат шум в бивака? — подсказа Гресе.
— Щом западняците усетят, че са изиграни, всички в бивака се мятат на конете и препускат като вятъра. — Дарик се усмихна по-широко, щом видя оживлението в очите на Гресе. — Е, какво ще кажете? Така можем да наклоним везните и да дадем време на Гарваните.
Капитаните на стотни кимаха.
— Барон Блекторн?
— Значи ще ме направиш милосърдна сестра, а?
— Закрилник на беззащитните, така ми харесва повече — поправи го Дарик. — Задача, която ще те покрие със слава. Барон Гресе?
— Млади човече, ти си любител на безумните рискове. Толкова безумни, че може и да ти донесат победата. Ще бъда на седлото с другите конници, когато тук се зазори.
Дарик потри ръце и усети как вълнението прогони болежките и умората от тялото му.
— Да се размърдаме, нямаме време за губене.
ГЛАВА 35
Навсякъде в земята на Люпилото пламтяха огньове, когато Хирад се събуди по-бодър, макар и да не се избави докрай от умората. Обърна се и подскочи, застанал сащисан до другите Гарвани.
Десетките огньове бяха накладени покрай реката и насищаха мъглата с чудата оранжева светлина. А в нея шетаха хиляди вестари на групи. Някои оглеждаха оръжия и броня, но повечето се трупаха около шиите, крилете, главите и ноктите на стотици дракони, заели всяка педя равно място. И докато ги мажеха с мехлеми и балсами, вестарите отправяха молитви за победа към небесата. Изглеждаха мънички до огромните тела на драконите Каан, някои надвишаващи на дължина сто стъпки, а на височина петнайсетина. Внушителните глави бяха положени на земята, някои със зейнали челюсти, в които пропълзяваха вестари, за да покрият с предпазващи мазила огнените жлези.
Гледката вдъхваше страхопочитание и очите на Гарваните се взираха замаяно в грамадните хълбоци, потрепващите криле, по-широки от платна на боен кораб, мускулестите шии.
— Кога започна това? — попита Хирад.
— Май се точи цяла вечност — отвърна Илкар. — Не е за вярване, че ти спа чак досега.
— Някой се погрижи за съня ми — кимна варваринът към Волнокрил, до който току-що се бе появил Ша-Каан. — Да вървим, сигурно има какво да ни каже.
— И аз имам какво да му кажа — изтърси Стилиан и закрачи уверено, следван от тримата си унили Закрилници.
— Какво го прихвана? — сепна се Илкар.
— Откакто се събуди, мърмори как трябвало да се въведе по-добър ред в някои неща — процеди мрачно Дензър.
— И е намислил да говори за това на Ша-Каан точно сега?!
Хирад се вторачи в гърба на бързащия Стилиан.
— Нали го чу? — сви рамене тъмният маг.
— Грешка — отсече варваринът и се запъти към Волнокрил. — Голяма грешка!
По изопнатите рамене на Стилиан личеше, че е настроен да се изпречи твърде безцеремонно пред Великия Каан, който се подготвяше за решителната битка. А Хирад знаеше, че драконът иска само да обсъди с Гарваните предстоящата им задача. Нищо друго не го интересуваше в момента.
Скоро започна да подтичва и успя да настигне Стилиан преди да е доближил Волнокрил.
— Май ще е по-добре аз да говоря с него — поде веднага. Магистърът от Ксетеск не го удостои с поглед за повече от миг.
— А, да. Драконанът Хирад… Но аз трябва да изясня с него изключително важни въпроси. И тъкмо сега е най-подходящият момент. Мисля, че ще го убедя да ме изслуша.