— Не разбираш — завъртя глава Хирад.
Стилиан се закова на място и варваринът се озова заобиколен от Закрилниците.
— Напротив, разбирам всичко — сопна се Стилиан. — И ще променя условията на сделката, изгодни само за някои.
— Какво?! — облещи се варваринът.
— Спрете го! — заповяда Стилиан със святкащи очи и продължи към Ша-Каан, но Закрилниците преградиха пътя на Хирад.
Опита да се провре между тях, те обаче не отстъпиха.
— Махнете се! — изръмжа вбесеният варварин. Те не продумваха.
— Нищо ли не ви влиза в главите?! Кого пазите сега, а? Ако не ме пуснете, ще закриляте само овъгления му труп!
Направи крачка и някой от тримата го блъсна грубо назад. След миг дясната ръка на варварина стискаше меча, но и те вече държаха оръжията си.
— Недей, Хирад. — Гласът на Незнайния го накара да застине. — Ще те убият. — Той спря до рамото на приятеля си. — Айл, Риа, Сил… Хирад казва истината. Пуснете го.
Закрилниците прибраха оръжията и се отместиха. Хирад се втурна напред, другите не изоставаха. Доближи навреме, за да чуе първите думи на Стилиан, а около главата на Ша-Каан още шетаха вестари. Старият дракон се бе потопил наполовина в реката, опрял долната си челюст в земята, затворил очи. Стилиан притискаше писанията на Септерн към гърдите си, сякаш искаше да почерпи смелост от тях.
— Ша-Каан… — Никакъв отговор. — Велики Каан, трябва да ме изслушаш.
Големите сини очи се отвориха и изгледаха хладно човека, после мудно се извиха към Гарваните.
— Не съм те призовал — избоботи Ша-Каан. — Отдръпни се.
— Не — отказа Стилиан. — Благоволи да ме чуеш.
Очите се присвиха, великанската глава се стрелна напред и събори двама вестари. Муцуната едва не удари мага в корема.
— Никога не си позволявай да ми говориш с този тон — изръмжа драконът. — Ти не си мой Драконан, нито ще бъдеш.
— Не съм искал да те обидя, но остава малко време и…
— Трябва да се подготвя. Казах ти да се отдръпнеш. — … има риск заклинанието да не бъде извършено — невъзмутимо довърши изречението Стилиан.
Всички наоколо се смръзнаха. Главата на Ша-Каан се отметна назад, очите примигаха бавно, въздухът нахлу със съскане в грамадните дробове. Хирад се озърна припряно към Дензър и Илкар, които свиха рамене недоумяващо, а Ериан се мръщеше. Ша-Каан прикова вниманието на варварина с остър питащ импулс в ума му.
— Как е възможно?
— Велики Каан, нищо не разбирам. Маговете от отряда не са споменавали това.
— Доколкото знам, подготвили сте заклинание, макар и резултатът да не е сигурен — изрече драконът със студен гняв.
Хирад потрепери, но Стилиан се осмели да отвори уста.
— Точно така. Струва ми се обаче, че е нужно да обещаеш и занапред да подкрепяш и да помагаш на Балея, за да отстоява правата си.
Въздухът наоколо сякаш замръзваше. Главата на Ша-Каан пак доближи Стилиан.
— Да обещая, значи…
Хирад забеляза, че вестарите се отдръпват по-назад, затова се обърна към другите Гарвани и промърмори:
— За всеки случай се отместете малко. Незнаен, отнася се и за твоите приятелчета.
— Да не мислиш, че… — запъна се Дензър. Хирад тръсна глава.
— Съмнявам се, но… Всичко се случва. Нека опитам да ги разтърва.
Варваринът пъргаво застана до главата на Ша-Каан и се вторачи в Стилиан, който свиваше вежди несговорчиво.
— Велики Каан, както виждам, тук има някакво недоразумение — започна Хирад и почувства гнева му като нажежен повей в главата си.
— Да се надяваме — отвърна драконът заплашително, но Стилиан не обръщаше внимание.
— Няма недоразумение — подсмихна се той.
— Стилиан, предупреждавам те да се усмириш. Сега не е времето за такива приказки — троснато каза Хирад и ръката му пак опипа дръжката на меча.
— Хм… — Стилиан вдигна показалец, може би за да подчертае колко важни са следващите му думи. — Разбирам, че не бива да пилеем време, затова нека се изразя съвсем ясно. — Срещна погледа на Ша-Каан и изрече тежко: — Мога да не се съмнявам в твоята чест, нали?
— Аз съм от драконите Каан.
— На това разчитам. Ето какво ще направим. Вие, драконите Каан, ще се задължите да ми помогнете да си върна властта над моята Школа. Ще ми помогнете и да постигна добри условия в преговорите със западняците и другите Школи. Ако откажете, опасявам се, че не бих участвал в извършването на заклинанието. Без мен то няма да бъде извършено.
— Ако не участваш, ще умреш.
— Всички вие също. Така че настоятелно те съветвам да приемеш моето предложение. Иначе се отказвам.
Хирад откриваше в бягащия поглед на Стилиан безумие, каквото не бе забелязвал досега. Този човек вярваше, че ще получи каквото желае. Надяваше се да изтръгне съгласието на огромния дракон с нескопосаното си изнудване.